Испанската легализация стига до СЕС

Повече от 1,17 млн. души са подали заявления за узаконяване на имиграционния си статут в Испания преди затварянето на прозореца в края на юни — над два пъти повече от първоначалната оценка на правителството (Crónica Global, The Guardian). От години нито една държава в ЕС не е опитвала трудова регуляризация в такъв мащаб. Сега испанският Върховен съд преценява дали да поиска от Съда на ЕС — най-висшата съдебна инстанция на съюза — да каже дали програмата е съвместима с европейското право (El Español). Ако Съдът на ЕС поеме казуса, отговорът му ще обвърже всички държави членки и ще очертае докъде може да стигне едно правителство в легализирането на работници без редовен статут, докато съседите му градят политиката си около по-твърди връщания.

Една клауза, две тълкувания

Спорът се върти около една разпоредба от Директивата за връщането — закона на ЕС от 2008 г., който определя общите правила за извеждане на хора без законен статут. Член 6, параграф 1 казва, че държавите „издават решение за връщане“ на всеки, който пребивава незаконно. Член 6, параграф 4 обаче позволява на държава членка да предостави право на пребиваване по „състрадателни, хуманитарни или други причини“ и така да не издаде заповед за извеждане. Собственият наръчник на Комисията за връщането посочва, че една страна „може във всеки момент“ да даде разрешение за пребиваване на човек с нередовен статут (Directive 2008/115/EC, Commission Return Handbook).

Правителството в Мадрид чете това като ясно правно пространство за действие. Опонентите му твърдят, че член 6, параграф 4 е предпазен клапан за отделни случаи, а не основание за узаконяване на над един милион души. Ако Върховният съд отправи преюдициално запитване — процедурата, при която национален съд иска от Съда на ЕС да тълкува европейското право — решението ще постави границите на тази клауза за всички държави членки (El Debate).

Европа чете същата история през различни страхове

В Германия програмата беше разглеждана основно като трудов въпрос. Публикациите се фокусираха върху опита на Испания да извади работници от сивата икономика в строителството, земеделието и домашните грижи и да ги вкара в облагаема и осигурена заетост (taz).

Германските медии внимателно разграничиха какво всъщност дава испанското разрешение за пребиваване. По правилата на Шенген испанска карта за пребиваване позволява краткосрочно пътуване до 90 дни в други държави от зоната без вътрешни граници, но не отваря трудовия пазар на друга страна (FAZ, Schengen Convention, Art. 21). Австрия например не би била длъжна веднага да допусне тези работници.

Австрийската Партия на свободата — крайнодясната формация, която сега води коалицията — въпреки това стигна до обратния извод и нарече испанската схема „безплатен билет за Шенген“ и „магнит за убежище“ (Krone). Така в една алармистка рамка се смесват факторите за привличане, вторичното движение в ЕС и доверието в системата за връщания. Конкретният правен риск е ограничен: по-пълни права за мобилност идват едва след години непрекъснато пребиваване по директивата на ЕС за дългосрочно пребиваващите, а не от първо едногодишно испанско разрешение.

Италия вписа Испания в собствения си дебат за прилагането на миграционните правила. Вътрешният министър Матео Пиантедози представя Пакта на ЕС за миграцията и убежището — пакета от 2024 г., който променя начина, по който Европа обработва молбите за убежище и връщанията — като завой към по-строго прилагане (Avvenire). От Рим испанската регуляризация изглежда като обратния модел.

Каталуния поема административната тежест

Най-голямото натоварване пада върху Каталуния. Регионът е получил над 257 000 заявления — повече от всяка друга автономна област, като само провинция Барселона отчита над 192 000 (Crónica Global). Адвокати в Барселона предупреждават, че недостигът на часове в имиграционните служби е основният риск за блокиране на процеса.

Португалия показва какво става, когато административният капацитет не успее да настигне политическото решение. Нейната собствена кампания за регуляризация формализира стотици хиляди хора, но забавянията оставиха мнозина без валидни документи с месеци. Според ECO над 162 000 чуждестранни работници са отпаднали от регистрите на социалното осигуряване през 2025 г., без да се върнат към активна регистрация. Регуляризацията може да извади реален труд на светло, но само ако държавата превърне заявленията в използваем статут достатъчно бързо, за да не създаде нова форма на безтегловност.

Правният въпрос пред Съда на ЕС би бил тесен: позволява ли член 6, параграф 4 масова регуляризация, или само изключения за отделни случаи. Политическият въпрос е по-широк. Испания проверява дали голяма държава от ЕС може да легализира нередовен труд в мащаб, докато съседите ѝ влагат политически капитал във връщания. Първото решение може да дойде от съдиите. Първият провал, ако има такъв, ще се види на опашките за часове.