100% мита надвисват над Унгария и Словакия

Сенатът на САЩ прие на 7 август с 86 срещу 11 гласа законопроект за санкции срещу Русия и Иран, който позволява мита до 100 % върху стоки от петте най-големи купувачи на руски петрол и газ. В част от европейското отразяване вотът беше представен почти като вече действащ режим. Това не е така. Законопроектът още трябва да мине през Камарата на представителите, която е във ваканция до септември, а след това да бъде подписан от президента. Дотогава мита няма.

Конструкцията на заплахата обаче вече има значение, защото насочва натиска към държавите в ЕС, които най-бавно се откъсват от руската енергия.

Законопроектът подрежда държавите в класация, после ги облага

Текстът не посочва конкретни държави. Той създава механизъм за класиране: президентът би налагал мита до 100 % върху вноса от петте държави, които през предходните дванадесет месеца са купили най-много руски суров петрол или природен газ (Congress.gov). Списъкът ще се обновява на всеки 180 дни. Отделна разпоредба позволява мита до 500 % върху стоки, внесени директно от Русия.

Държавите могат да избегнат включване в газовия списък, ако внасят под 15 % от общия руски износ на газ и активно намаляват тази зависимост. Президентът запазва и правото да прави изключения, ако митото противоречи на националния интерес на САЩ (CBS). С други думи, Конгресът дава инструмент на Белия дом, не автоматична заповед. Конкретните равнища на митата ще се определят от администрацията, а не са фиксирани в самия законопроект.

Унгария и Словакия са най-близо до риска

В ЕС най-изложени са държавите, които още получават руски суров петрол по тръбопровода „Дружба“ — съветската инфраструктура, която минава от Русия през Беларус към Централна Европа. Когато Брюксел забрани морския внос на руски петрол през 2022 г., той остави изключения за тръбопроводните доставки. Унгария и Словакия са двете държави членки, които още ги използват. Европейската комисия казва, че работи с двете правителства за диверсификация, но нито едно от тях не е представило конкретна дата за излизане.

Унгария реалистично може да попадне сред първите пет. Законопроектът обаче задава различен въпрос от този, който обикновено се обсъжда в Будапеща. Важен не е делът на руската енергия в унгарския енергиен микс, а делът на Унгария в общия руски износ на газ — а това са съвсем различни числа. Газовото изключение може да защити Будапеща поне по тази линия.

При Словакия рискът е по-пряк. Рафинерията „Словнафт“ продължава да преработва петрол от „Дружба“, „Газпром“ остава най-големият доставчик на газ за страната, а правителството няма график за замяна на тези доставки.

Белгия е по-тесен, но показателен случай. През юли целият втечнен природен газ, пристигнал в страната с танкери, е бил руски. По-голямата част от него обаче минава през терминала в Зеебрюге за реекспорт, а не за белгийско потребление. Ако американската класация брои разтоварените товари, а не крайното потребление, белгийски износители може да бъдат ударени за енергия, която страната им изобщо не е използвала. Този риск зависи от това как администрацията ще дефинира „купувач“.

Унгария взема енергийното решение, Брюксел поема търговските последици

Търговската политика е изключителна компетентност на ЕС по Договора за функционирането на Европейския съюз — само Брюксел може да договаря търговски условия или да отговаря с контрамерки от името на държавите членки. Унгария и Словакия не могат да сключат собствена сделка с Вашингтон. Ако американско мито засегне унгарски или словашки износ, Брюксел ще трябва да реагира, защитавайки държави, чиято зависимост от руска енергия голяма част от ЕС смята за проблем.

Законопроектът на Сената работи като външен натиск върху въпрос, който Брюксел не успя да реши държава по държава. Комисията досега управляваше съпротивата чрез изключения и срокове. Вашингтон предлага по-груб стимул: ако продължавате да купувате руска енергия, вашите износители плащат цената.

Този натиск вече се усеща. Износителите в Унгария и Словакия, които продават в САЩ — автомобили, машини, химикали — вече имат проблем с планирането. Цените по договорите, сроковете за доставка и митническият риск се променят, когато 100 % мито стане реалистичен сценарий, дори още да не е наложено. Собствените санкционни инструменти на ЕС не създадоха такава търговска несигурност.

Дали Камарата на представителите ще приеме законопроекта, остава открит въпрос. Но механизмът за класиране, който ще се обновява на всеки шест месеца, вече променя сметката за Будапеща и Братислава. Тя вече не е само политическа, а и търговска.