14 сенчести танкера, 418 часа

Някъде край българското и румънското крайбрежие танкери, свързвани с руския „сенчест флот“, продължават да преминават през Черно море. Влизат, излизат и продължават курса си. Между януари и август 2026 г. най-малко 14 такива кораба са прекарали общо 418 часа във водите на две държави членки на ЕС, според разследване на „Грийнпийс България“, основано на данни за проследяване от „Лойдс Лист Интелиджънс“ („Грийнпийс България“, „Факти“). Нито един не е спрян. Нито един не е проверен на борда. Нито един не е задържан.

На пръв поглед това изглежда като провал на контрола. Само по себе си обаче не е задължително такъв. ЕС може да включва кораби в санкционни списъци. Крайбрежните държави обаче трябва да имат конкретно правно основание, за да ги спрат.

Защо самото присъствие не е достатъчно за задържане

Четиринадесетте кораба фигурират в базата данни на „Лойдс Лист“ за сенчестия флот, която отбелязва танкери със заблуждаващи практики, свързани със санкционирани петролни товари („Грийнпийс България“). Публикуваните данни обаче не съдържат проследяване кораб по кораб, история на товарите, информация за застраховките или доказателства, че някой от 14-те е влизал в пристанище, прехвърлял товар или причинил замърсяване в български или румънски води.

Международното морско право защитава принципа на мирното преминаване: кораби могат да преминават през териториалното море на друга държава без намеса, съгласно Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП). Самото включване в санкционен списък не отменя това право. Танкер, който пресича Черно море без спиране и без прехвърляне на товар, има същото право на преминаване като всеки друг кораб. Както заключава берлинският институт СВП, вписването в списък създава политически натиск, но не дава универсално право за изземване (СВП Берлин).

Емоционалният център на кампанията на „Грийнпийс“ е „Кайрос“ — изоставен санкциониран танкер край Бургас. Активисти боядисаха корпуса му, след като сателитни изображения показаха следи, наподобяващи петролно петно, в близост до кораба („Грийнпийс България“ за „Кайрос“, „Черно море“). Българските морски власти съобщиха, че последващи проверки не са установили активно замърсяване. Спорът остава открит.

Къде контролът работи и къде не

Реакцията на Румъния показва празнината в режима. Румънската военноморска администрация заяви, че след датата на включване в санкционните списъци нито един санкциониран кораб не е влизал в румънски пристанища (Дотто ТВ, „Радио Констанца“). Това отговаря на един въпрос: достъпът до пристанища. Не отговаря какво се движи през изключителната икономическа зона на Румъния — по-широките води, в които държавата има права върху ресурси и замърсяване, но не упражнява пълен териториален контрол.

„Про ТВ“ съобщи, че румънската брегова охрана е получила над 1 200 уведомления за прехвърляне от кораб на кораб от май 2022 г. насам. Според бреговата охрана проверки не били необходими, защото корабите били подали уведомления по правилата за предотвратяване на замърсяване („Щириле Про ТВ“). С други думи, уведомяването е третирано като спазване на правилата.

Дания показва как изглежда прилагането на контрол, когато държавите използват правомощията си в пристанища и места за заставане на котва. Разположена при ключовия балтийски проход, Копенхаген е регистрирал 292 преминавания на танкери от сенчестия флот през датски води през 2025 г. („Джикептън“). Датските власти са проверили 79 танкера на котвената стоянка Скаген Ред и са задържали четири („Сьофарт“). Дания въведе и проверки на застрахователни удостоверения за натоварени танкери, напускащи Големия Белт, като липсващата документация се подава към санкционната работа (Фолкетинг). Контролът има ефект при котвени стоянки и тесни морски проходи. В открити води корабите просто преминават.

Лостовете при услугите, които могат да направят санкциите по-болезнени

По-дълбокото ограничение не е на черноморския бряг, а в Атина и Валета. Оператори, свързани с Гърция, са спечелили най-малко 3,8 млрд. долара за три години от търговията с руски суров петрол, според анализ на „Файненшъл таймс“ („Форчън Гърция“). Когато 21-вият санкционен пакет на ЕС опита да ограничи морските услуги — застраховане, брокерство, управление на кораби и финансиране — Гърция блокира сделката, докато не си осигури изключения за превоза на руски втечнен природен газ („Нафтемборики“, „Нюз247“). Санкциите на ЕС изискват единодушие в Съвета, където външните министри на всички 27 държави членки трябва да се съгласят. Затова една държава може да забави целия пакет. Гърция използва тази възможност.

ЕС постепенно добавя нови кораби към санкционните си списъци. Двадесет и първият пакет даде на държавите членки ново правомощие да конфискуват товари от задържани кораби на сенчестия флот („Скулд“, „Гард“). Ограничаването на европейските морски услуги обаче има цена: то може да изтласка товарите към по-стари кораби, непрозрачни флагове и застрахователи извън Запада, което би направило флота по-труден за проследяване и по-рисков от гледна точка на безопасното застраховане („Брукингс“).

Четиринадесетте танкера и техните 418 часа очертават проблем, за който ЕС е създал санкционни правила, но е оставил крайбрежните държави да поемат непосредствения риск. България и Румъния носят екологичната цена от преминаването на остаряващи и вероятно недостатъчно застраховани кораби през техните води. Гърция държи част от лостовете при услугите, които могат да натиснат икономиката на този флот. Наблюдението се бърка с контрол. Докато София и Букурещ не приложат инструментите, които Дания вече е показала, че работят — проверки на котвени стоянки, контрол на застраховките и ясни основания при документирани рискове от замърсяване — те ще продължат да броят часове, а танкерите ще продължат да преминават.