Дронове над ядрени обекти в Европа

„Шпигел“ и „Гардиън“, позовавайки се на анализ, свързан с Международния институт за стратегически изследвания, лондонски мозъчен тръст в областта на отбраната, съобщиха, че от края на 2024 г. насам в повече от десет европейски държави са регистрирани около 144 подозрителни инцидента с дронове (Шпигел, Гардиън). Целите не са били случайни: военни бази с самолети, способни да носят ядрено оръжие, във Великобритания, Белгия и Нидерландия, френската база за подводници на Ил Лонг, електроцентрали и пристанища. Оценката сочи възможна връзка с Русия, включително чрез търговски кораби или съдове от т.нар. сенчест флот като платформи за изстрелване.

Нито едно европейско правителство обаче не е посочило официално Русия. Публично не е представен дрон с проследима криминалистична верига на доказателствата. При проверките на един от подозрителните кораби, „ХАВ Долфин“, не било открито нищо (Шпигел, т-онлайн). Моделът е тревожен, защото обектите са военни и енергийни. Доказателството остава непълно.

Къде се разпада правомощието

Неясното приписване на отговорност има значение, защото забавя принудителните действия. Малък дрон, летящ ниско над военна база и вероятно изстрелян от търговски кораб с непрозрачна собственост, попада между системите за сигурност, които Европа е изградила. Държавата може да контролира собствените си териториални води. По-навътре в морето ѝ трябва правно основание: съгласие на държавата на флага, нарушение на санкции или доказателства за престъпление (Конвенция на ООН по морско право). Във въздуха системата на НАТО за въздушна охрана е проектирана за бързи самолети и ракети, не за евтини дронове, които летят ниско и изчезват, преди изтребителите да бъдат вдигнати (НАТО).

На земята полицията разследва, бреговата охрана патрулира, а военните командири пазят чувствителните обекти. Решението дали дрон да бъде заглушен или свален над населени места обаче остава въпрос на национално право, без общ европейски праг за действие (Ню Йорк таймс).

Инструментите на ЕС могат да направят картината по-ясна. Морските операции на съюза в Балтийско море съчетават ресурси на националните брегови охрани със сателитни изображения и дронове за наблюдение на подозрителни кораби (Финландска гранична охрана). Санкциите на ЕС могат да включват съдове в списъци, да ограничат застраховането им и да повишат цената за руския сенчест флот (Съвет на ЕС). Но нито ЕС, нито НАТО могат да претърсят подозрителен кораб или да неутрализират дрон вместо национално правителство. Тактическото решение остава при държавата, на чиято територия става инцидентът. Операциите в сивата зона са замислени именно така, че да живеят в това забавяне.

Полезният скептицизъм на Дания

Не всички правителства четат доказателствата по един и същи начин. Датските медии дадоха най-ясния контрапункт на тревогата. „Политикен“ описа случай, при който датски военен кораб бил обкръжен от четири дрона, а представители на властите говорили за „способен актьор“. Същото отразяване постави под въпрос дали доказателствата стигат, за да се нарече това руска операция (Политикен). „Веекендависен“ отиде по-далеч: в част от европейските случаи публичните доказателства са слаби, а в Дания остава трудно да се установи дори дали дронове изобщо е имало (Веекендависен).

Този скептицизъм не опровергава риска. Той предупреждава за друг проблем. Ако правителствата говорят за хибридни заплахи, без да показват доказателства, гражданите остават между сляпо доверие и пълно отхвърляне. И двете работят в полза на Москва. Както го формулира „Политикен“, датската „дронова паника“ може би е точно това, което Путин е искал: несигурност, която произвежда страх, без да изисква доказване.

Когато контролът мести проблема при съседа

Швеция показа как изглежда националното действие. След проверки на бреговата охрана повече санкционирани кораби започнали да избягват шведските териториални води (Шьофартстиднинген). Шведски коментатори отбелязаха, че трафикът може просто да се пренасочи към датски и германски води, където контролът е по-слаб (Експресен). Германски публикации потвърдиха тази посока: маршрутите на танкери от сенчестия флот се били изместили по-близо до германския бряг (н-тв).

Това е познат европейски модел. Заплахата пресича граници по-бързо, отколкото правомощията. Действията на една държава тестват правните инструменти, но флотът продължава нататък. Франция от своя страна третира евтините дронове с голям обсег като спешна празнина в отбраната си: липсват бързи и достъпни начини за откриване и спиране на малки дронове. Затова адаптира многослойни системи, които да запълнят този дефицит (Монд).

В публичния запис още липсва онова, което би затворило историята: открити дронове с проследима електроника, радарни следи, свързващи полет с кораб, или официални правителствени заключения, които назовават Русия с правна увереност. Оценката, свързана с Международния институт за стратегически изследвания, е, че руската връзка е много вероятна. Правителствата засега в повечето случаи отказват да кажат същото официално.

Европа вече вижда уязвимостта. Нерешеният въпрос е кой може да изгради веригата от подозрение до законно действие преди следващия инцидент.