Гибралтар минава без паспорти

Около 15 000 души, които всеки ден пътуват между Испания и Гибралтар за работа, преминаха на 15 юли през сухопътната граница, без да показват паспорт за пръв път от повече от век (Би Би Си, испанско външно министерство). Договорът, подписан ден по-рано в Брюксел от британския министър Стивън Даути и еврокомисаря Марош Шефчович, не премахва външната граница на ЕС. Той премества шенгенската проверка — паспортния и идентификационен контрол, който пази общата зона за свободно пътуване в ЕС — от старата телена ограда при Ла Линеа към летището и пристанището на Гибралтар, където испански и гибралтарски служители вече работят рамо до рамо (британско правителство, Брюксел таймс). Спорът за суверенитета остава замразен. Всекидневното триене просто се премества другаде.

Испания контролира шенгенския вход

Испания вече решава кой влиза в Шенгенското пространство през летището и пристанището на Гибралтар. Испански служители извършват пълните проверки при влизане и излизане и имат достъп до базите данни на ЕС за сигурност (испанско външно министерство). Мадрид получава и правомощие да задейства спиране или прекратяване на режима, ако прецени, че условията се нарушават. Гибралтар и Великобритания запазват собствените си отделни проверки на същите места.

Всяка страна представя това като успех. Лондон твърди, че британският суверенитет е „напълно и изрично защитен“ (правителство на Гибралтар). Испания казва, че нейният суверенен иск остава непокътнат (РТВЕ). Заместник главният министър на Гибралтар Джоузеф Гарсия формулира компромиса по-просто: „границата остава точно там, където беше“, а „Шенген е практически инструмент, не политическо знаме“ (правителство на Гибралтар). Договорът отделя въпроса за териториалната принадлежност от функцията на границата. Гибралтар получава икономическо облекчение за приблизително половината от работната си сила, която всеки ден идва от Испания.

Камерите заменят оградата

Старата ограда я няма. На нейно място идва контролна система, разпределена между камери, бази данни и летищни гишета. Гибралтар е поставил огради против прескачане на избрани места, камери за лицево разпознаване в реално време, свързани с Интерпол и бази данни за издирвани лица, автоматично разчитане на регистрационни номера, видеонаблюдение и постоянно полицейско присъствие по линията на бившата граница (правителство на Гибралтар). В летищния терминал новата биометрична Система за влизане и излизане на ЕС, която записва пръстови отпечатъци и лицеви изображения на пътници извън ЕС, се свързва с Шенгенската информационна система — общата база данни на ЕС за издирвани лица и забрани за влизане. Договорът позволява и на испански служители да преследват заподозрени отвъд старата гранична линия в Гибралтар при строги условия, включително предварително уведомяване, разпознаваеми служители и спазване на местното право (Джи Би Си).

Моделът напомня Северна Ирландия, където след Брекзит твърдата сухопътна граница беше избегната чрез прехвърляне на търговския контрол в Ирландско море. И в двата случая Лондон запази политически чувствителна граница мека, като прие правила на ЕС и присъствие на чужди служители на друго място в системата (Льо Фигаро). Гибралтарският вариант е по-тесен: той променя къде и от кого се правят проверките, без да въвежда по-широк корпус от европейско право на британска територия, както е в Северна Ирландия.

Кой вдига телефона

Договорът все още се нуждае от съгласието на Европейския парламент — пряко избраната законодателна институция на ЕС — за пълна ратификация. По-неотложният въпрос обаче е отчетността.

Да вземем пътник, който пристига на летището в Гибралтар, погрешно е маркиран в Шенгенската информационна система и след това испански служител му отказва влизане. Кой разглежда жалбата? Испания контролира решението за допускане и достъпа до базата данни. Правата за обжалване на засегнатите пътници минават през испанските административни канали (испанско външно министерство). Но конкордатът между Великобритания и Гибралтар посочва, че Лондон носи крайната отговорност по международното право. Губернаторът — назначеният от британския монарх представител в Гибралтар, който запазва правомощия по вътрешната сигурност — стои над местното правителство по въпросите на сигурността (британско правителство). Самият Гибралтар пък изпълнява всекидневните задължения по договора.

Един граничен случай вече може да премине през три юрисдикции, две правни системи и два режима за управление на данни. Договорът улеснява ежедневното преминаване. Той не прави отговорността по-проста, а Европейският парламент, който трябва да гласува ратификацията, е институцията, която може да поиска по-ясни отговори преди това.