€15 милиона купиха 20 сантиметра за Paks

Екипите потопиха две баржи и изградиха временен праг по дъното на Дунав, за да вдигнат нивото на водата с няколко сантиметра. Мярката проработи. Към 23 август единствената унгарска атомна централа вече работеше с четири от осемте си турбини, производството надхвърляше 800 мегавата, а правителството очакваше пълният капацитет от 2 000 мегавата да бъде възстановен до средата на седмицата (Portfolio, Euronews HU). Това възстановяване е важно, защото Румъния опита сходни аварийни работи при „Черна вода“, също единствената ѝ атомна централа, но въпреки това загуби и двата реактора. Аварийното инженерство може да върне минималния воден запас за помпите. Не може да спре падаща река.

Какво построиха екипите и защо се оказа достатъчно

Атомните централи използват огромни количества речна вода, за да охлаждат парата, след като тя е задвижила турбините. При пълна мощност „Пакш“ се нуждае от около 100 куб. метра вода в секунда от Дунав. Когато реката падна до рекордно ниски нива, помпите с фиксирана дълбочина вече не можеха да поемат достатъчно вода (MVM). Операторът МВМ започна да намалява производството в края на юли.

На 12 август правителството нареди две мерки. Първата беше дънен праг: ниско съоръжение върху речното дъно, което забавя течението и връща вода към водовземането. Втората беше подготовката на две 80-метрови баржи за контролирано потапяне, за да се отклони по-голяма част от потока. Цената беше 6,1 млрд. форинта (около 15 млн. евро) при официална оценка за поне 50 млрд. форинта месечно за заместваща електроенергия при пълно спиране (kormany.hu, Energy Connects). Петнадесет милиона евро, за да се избегнат петдесет милиона месечно, не са труден избор.

До 22 август бяха изградени 242 метра праг, а общият ефект беше покачване на водното ниво с повече от 20 см. Седем от осемте охлаждащи помпи работеха и водовземането беше близо до капацитета си (kormany.hu, MTI).

Предупреждението от Румъния

Румъния приложи същия подход при „Черна вода“, която обичайно осигурява около една пета от електроенергията в страната (World Nuclear). Екипите взривиха скална формация, драгираха канали и потопиха баржи, за да насочат течението на Дунав към водовземането (The Guardian, Financial Intelligence). Първата интервенция повиши нивото с 8 см и даде на втори блок около девет допълнителни дни работа (HotNews). После реката продължи да пада. Втори блок спря на 13 август. Оттогава Румъния одобри втори авариен пакет, защото първият купи време, но не и сигурност (AGERPRES).

Разликата не е в инженерните умения. И двете държави хвърлиха ресурси срещу един и същ проблем. Унгарският праг даде 20 см там, където 20 см стигаха. Румънските интервенции дадоха 8 см там, където недостигът продължи да расте.

Кой плати, кой спечели

Когато „Пакш“ тръгна към спиране, унгарската цена за електроенергия със седмична доставка се повиши до около 250–263 евро за мегаватчас, или с приблизително 15–20 % над нивото от предходния ден (Argus). Такива цени стигат до индустриалните купувачи за дни. Унгария удвои вноса на електроенергия, който през нощта достигна около 4 гигавата, а правителството поиска от домакинствата да не използват перални и сушилни между 17:00 и 22:00 ч. (Euractiv). Отделен указ даде на мрежовия оператор право да ограничава големи индустриални потребители над 0,5 мегавата, със санкции от 200 % от спот цената — заводите, които не изпълняваха разпореждането, плащаха двойно над пазарната цена (HVG). Домакинствата бяха помолени. Фабриките бяха задължени.

Румъния беше по-уязвима. В една от вечерите вносът достигна 1 839 мегавата, или 27,4 % от потреблението (Curs de Guvernare). България се оказа краткосрочният печеливш: износът ѝ скочи до около 32 000–33 000 мегаватчаса дневно, докато съседната ядрена мощност изчезваше от пазара (Mediapool). Словакия, чиито централи „Моховце“ и „Бохунице“ използват охладителни кули вместо речна вода, продължи да работи на пълна мощност и тихо прибра по-високите регионални цени (Info.sk).

Реката още решава

Унгария избегна непосредствената цена от заместването на „Пакш“. Прагът и баржите струваха 15 млн. евро срещу загуби, които биха достигнали десетки милиони евро месечно. Но рестартът не премахва зависимостта. „Пакш“ продължава да взема охлаждаща вода от Дунав чрез помпи с фиксирана дълбочина, а следващият период на ниски води може да продължи по-дълго, отколкото един праг може да компенсира. Френската ЕДФ инвестира 9 млрд. евро за 15 години, за да адаптира ядрения си парк към климатичните рискове (Le Monde). Унгария построи 242 метра праг за единадесет дни. Въпросът е дали това ще стигне и следващия август.