Планът за €210bn удря Белгия

На 8 август трима бивши западни служители предложиха ЕС да поеме административен контрол върху около 210 млрд. евро замразени резерви на Руската централна банка. Идеята, за която първо съобщиха германски медии, идва от Анегрет Крамп-Каренбауер, бивш министър на отбраната на Германия, Натали Лоазо, бивш френски министър по европейските въпроси, и Далип Сингх, бивш високопоставен американски служител по санкциите (ФАЦ, РБК Украйна). Това е политическа инициатива, не политика на ЕС. Именно разликата между двете показва къде е истинският спор.

Системата с печалбите, която Европа вече използва

След като ЕС замрази резервите на Руската централна банка през 2022 г., самите активи — облигации и парични депозити — продължиха да носят доход. Купони по облигации падежираха, лихви се натрупваха. ЕС прибира този доход и го изпраща на Украйна, докато главницата остава замразена и формално руска собственост (Съвет, Евро-Лекс).

На 3 август ЕС преведе 1,4 млрд. евро от такива печалби, с което общата сума от началото на механизма достигна 8 млрд. евро (ЕСВД, Юронюз). Повечето от тези средства — 95 % — помагат на Украйна да обслужва заемите от Г-7, вместо да финансират директно покупка на оръжие. Останалите 5 % минават през Европейския механизъм за подкрепа на мира за военна помощ (Представителство на Комисията във Франция).

Схемата със заемите от Г-7 работи така: кредиторите дават пари на Украйна сега, а бъдещите печалби от замразените руски активи помагат тези заеми да се изплащат във времето (комюнике на Г-7 от Апулия). Това е сложна финансова конструкция, но тя продължава да зависи от лихвения доход, не от главницата от 210 млрд. евро. На фона на военните и възстановителните разходи на Украйна 8 млрд. евро са ограничен ресурс. Затова натискът за по-голяма стъпка расте.

Какво би променил контролът — и защо Белгия спира процеса

Почти всички замразени руски резерви са на едно място: „Юроклиър“, базирана в Брюксел институция, която води регистъра кой притежава ценни книжа и урежда сделките между купувачи и продавачи. Около 90 % от замразените руски активи в ЕС се държат там (ИЮобзървър).

Тази концентрация дава на Белгия огромна практическа тежест. Всяка стъпка отвъд обирането на печалбите — прехвърляне на контрола, конфискация или ново използване на главницата — изисква белгийско съдействие, защото активите се намират в белгийската финансова инфраструктура. Белгия може да каже „не“ и предложението спира.

Планът предвижда резервите да бъдат преместени от „Юроклиър“ в нов орган под контрола на ЕС. Формалната собственост би останала на Руската централна банка, затова авторите го описват като администриране, а не като конфискация (ФАЦ, Факти). Реалният ефект обаче е преразпределяне на риска. В момента Белгия и „Юроклиър“ поемат правните и оперативните последици от геополитическо решение, взето от всичките 27 правителства в ЕС.

Натискът не е теоретичен. През юли московски апелативен съд потвърди решение за 18,17 трлн. рубли срещу „Юроклиър“ по дело, заведено от Руската централна банка (Вашингтон пост, Брюксел таймс). Това решение не може да бъде изпълнено по белгийското право, но показва посоката на Москва: натиск върху конкретната институция, която държи резервите, а не върху ЕС като цяло. Затова белгийската предпазливост не е слабост, а рационален отговор на концентриран риск, поет от името на целия блок.

Правната граница, която Европа още не е прекрачила

Разликата между печалби и главница не е академична. Международното право защитава активите на централните банки по-силно от почти всяка друга категория държавна собственост (Конвенция на ООН за юрисдикционните имунитети на държавите и тяхната собственост). Използването на печалби след замразяването засяга доход, който не е съществувал преди него. Поемането на контрол върху главницата засяга собственост, която е принадлежала на Русия преди началото на войната.

Предложението за административен контрол се опитва да размие тази граница. На хартия собствеността остава в Москва, но контролът преминава към ЕС. Отворен остава въпросът дали централните банки по света няма да приемат това като конфискация на практика. Ако мениджърите на резерви стигнат до извода, че активи, държани през европейски системи, могат да сменят контрола си с политическо решение, част от тях може да намалят резервите си в евро. ЕЦБ вече е признала по-широкия риск санкционни действия да засегнат международната роля на европейската финансова инфраструктура, макар и без да назовава конкретно спора за контрола върху руските резерви.

Полша и балтийските държави биха приветствали рамка, при която „Русия плаща“, защото тя би облекчила собствения им бюджетен натиск. Белгия и „Юроклиър“ носят правна експозиция, която нито едно предложение досега не е решило убедително. Украйна получава финансиране и при двата подхода, но мащабът зависи от това коя правна граница Европа е готова да прекрачи. Засега отговорът е: печалбите — да, главницата — не. Трима бивши служители искат това да се промени. Двадесет и седем действащи правителства още не са го направили.