729 руски ракети и дронове притискат НАТО

В нощта на 1 срещу 2 юни Русия изстреля срещу Украйна 73 ракети и 656 дрона — една от най-мащабните единични атаки във войната (УНН, Chronicle.lu/Ройтерс). Най-малко 11 души загинаха, а над 100 бяха ранени в Киев, Днипро и Харков. Полша вдигна изтребители, задейства наземната си противовъздушна отбрана и затвори въздушното пространство край границата. Четири дни по-рано руски дрон удари жилищен блок в Галац, Румъния, и рани двама цивилни — първите такива пострадали на територия на НАТО. Алиансът видя почти всичко. Можеше да порази почти нищо.

Да виждаш всичко и да не стреляш

Оперативното командване на Полша потвърди, че бойното дежурство е приключило в 03:35 ч. без нарушение на въздушното пространство, като посочи подкрепа от въздушното командване на НАТО, Франция и Нидерландия (Fakt.pl). Това беше шестото подобно задействане на полската отбрана за последните 12 месеца. Всяка реакция става по-бърза и включва повече съюзници. Сценарий, който през 2024 г. изглеждаше като криза, вече се превръща в процедура.

Инцидентът в Галац на 29 май показа защо по-бързото засичане не решава проблема, ако няма право и условия за стрелба. Румъния е проследила дрона през целия му четириминутен полет над румънска територия. Изтребители Ф-16 са били във въздуха с разрешение за използване на оръжие. Прехващането обаче се е провалило. Стрелбата е носела риск за цивилни в населена зона. Правилата в мирно време са забранявали поразяване в украинското въздушно пространство. Наземните системи срещу дронове не са имали разрешение за действие в градска среда (Mediafax). Министърът на отбраната Раду Мируца каза, че системите са „проектирани преди 2023 г., преди войната с масово използване на дронове“.

Външният министър на Румъния Оана Цою публично заяви, че ударът в Галац „попада в категорията“, която оправдава член 4 — механизмът на НАТО за консултации, когато съюзник се чувства заплашен. Румъния обаче реши да не го задейства. Според Euronews.ro източници, близки до президентството, Вашингтон е препоръчал това да не се прави и вместо това е предложил трансфер на способности. Румъния изгони руския посланик и нареди консулството в Констанца да бъде закрито до 30 дни.

Политическият разлом

Атаката попадна върху алианс, който вече е разделен как да реагира на руски удари близо до границите си. Президентите на Естония, Латвия и Литва излязоха със съвместна позиция на 21 май, в която поискаха НАТО да премине по източния фланг от въздушно патрулиране — наблюдение и идентификация — към въздушна отбрана с разрешение за поразяване (Aerotime). Естонският външен министър Кая Цахкна предупреди, че „всяка празнина, всяка омекотена реакция се превръща в покана за следващия удар“.

Германският канцлер Фридрих Мерц демонстрира солидарност с Румъния, но предложи специален статут на асоцииране на Украйна с ЕС — политически жест, който не затваря празнината при прехващането по източния фланг. Словашкият премиер Роберт Фицо тръгна в обратна посока и призова за „незабавен диалог между ЕС и Русия“ (Noviny.sk, Novinky.cz). Неговият външен министър Юрай Бланар осъди ударите по-остро. Словашкият президент поиска укрепване на фланга на НАТО, без да подкрепи призива на Фицо за диалог.

Рамката на Москва и срокът пред НАТО

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че войната е навлязла в „напълно различна парадигма“, като посочи украински удар с дрон на 22 май срещу професионален колеж в окупирания Старобелск, при който според Русия са загинали 21 души (Devdiscourse/Ройтерс, РИА Новости). Съветът за сигурност на ООН казва, че не може да провери броя на жертвите, защото Русия блокира достъпа до окупираната територия. Песков добави, че войната „може да приключи до края на деня“, ако Украйна се изтегли от регионите, за които Русия претендира.

„Новата парадигма“ следва документиран навик на Кремъл: да свързва ескалационен език с конкретни инциденти, за да оправдае предварително планирани операции. Същата последователност се видя след удара по Керченския мост през 2022 г. и след използването на АТАКМС от Украйна през 2024 г.

На 29 май Румъния подписа договори за 5,6 млрд. евро по програмата „Сейф“ — финансирани от ЕС отбранителни поръчки — за системи срещу дронове (Digi24). Доставките започват през 2027 г. Срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли е мястото, където ще се реши балтийското искане за формална позиция на въздушна отбрана. Дотогава източният фланг остава между наблюдението и поразяването, а всеки инцидент с дрон без колективен отговор вдига прага за следващия.