АКТОР влиза в гръцки газов терминал

Групата АКТОР подписа на 9 юли рамково споразумение за придобиване на половината от „Диорига газ“ от „Мотор ойл“ — компанията, която разработва плаващ терминал за втечнен природен газ в Коринтския залив в Гърция (Прототема). Сделката засега е предварителна: договорени са само основните условия, а окончателните договори, одобренията на управителните органи и разрешението на регулаторите предстоят. Но тя показва, че две от големите гръцки индустриални групи са готови да заложат реални средства на тезата, че Югоизточна Европа има нужда от още един вход за внос на газ. Отвореният въпрос е дали пазарът вижда същата нужда.

Коридорът вече има пари зад себе си. Терминалът — още не.

Активът е ФСРЮ — плаваща единица за съхранение и регазификация, на практика съоръжение с размерите на кораб, където танкерите разтоварват втечнен природен газ, той се загрява обратно до газообразно състояние и се подава в газопреносната мрежа. „Мотор ойл“ казва, че „Диорига“ разполага с необходимите разрешителни и проучвания (Еникос). Публично обаче няма независимо потвърждение за начална дата на строителството или за обвързващи резервации от клиенти.

Търговската логика на проекта зависи от Вертикалния коридор — газов маршрут от юг на север, който ЕС разглежда като приоритет за диверсификация в рамката ЦЕСЕК, инициативата за енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа (Европейска комисия). Газът пристига в Гърция по море, регазифицира се и тръгва на север през междусистемните връзки към България, Румъния, Молдова и Украйна.

Този маршрут вече привлича реални ангажименти. При първите дългосрочни търгове за капацитет на гръцко-българската входна точка Сидирокастро купувачите резервираха над 45 % от наличния капацитет за газовата година 2026/2027 и за още четири години след това (Прототема инглиш). Резервациите на капацитет са важни, защото компаниите плащат за място в тръбопровод само когато очакват да пренасят газ по него. „Метлен“ е резервирала около 20 гигаватчаса дневно, а „ДЕПА комършъл“ и „Атлантик СИИ Ел Ен Джи трейд“ са взели общо приблизително 13 гигаватчаса дневно.

„Атлантик СИИ“ — съвместно дружество, в което АКТОР държи 60 % — отделно е резервирало 4,7 тераватчаса годишно капацитет по коридора, за да пренася американски втечнен газ към региона преди 2030 г. (То вима). Компанията още се опитва да превърне меморандумите си с България, Румъния и Украйна в обвързващи 20-годишни договори (Параполитика).

Тези резервации доказват търсене за маршрута, но не и за „Диорига“. Съществуващите гръцки входни точки вече са изправени пред свръхзаявяване. Самият коридор стана достатъчно привлекателен за резервации едва след като операторите намалиха транзитната такса от около 9,39 евро за мегаватчас до под 6 евро за мегаватчас за целия маршрут от Гърция до Украйна (Юро ту дей, Щирипесурсе). Тези такси се плащат от търговците, които после ги включват в крайната цена за купувачите. Фактът, че маршрутът се нуждаеше от почти 40 % понижение на тарифата, преди някой да поеме ангажимент, показва колко тесни са икономическите сметки.

Хърватия и Румъния вече се борят за същите купувачи

„Диорига“ влиза на пазар, където вече има работещи алтернативи. Хърватският терминал за втечнен газ на остров Крък работи от 2021 г. и е разширен до 6,1 млрд. куб. метра годишен капацитет (Пословни). Румънското офшорно находище „Нептун дийп“, собственост поравно на „ОМВ Петром“ и „Ромгаз“, очаква първи добив през 2027 г., като според публикации добивът в плато ще бъде около 8 млрд. куб. метра годишно (Хотнюз). И двата проекта се целят в част от същите вътрешноконтинентални купувачи, до които Гърция иска да стигне.

Кой печели, кой плаща

Ако „Диорига“ проработи, „Мотор ойл“ и АКТОР ще печелят, гръцката транзитна инфраструктура ще събира такси, а купувачите надолу по веригата в България, Румъния и Западните Балкани ще получат още един аргумент в преговорите със сегашните си доставчици.

Ако проектът се провали търговски, първият удар ще е за акционерите. Но рискът не свършва там. България вече знае как недоизползвана газова инфраструктура може да бъде прехвърлена към публичната сметка. Споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ фиксирало според публикации 500 000 евро дневно плащания за капацитет независимо от реалното ползване, докато двете страни не замразиха договора за 15 месеца (3е нюз, БТА). Когато терминали или тръбопроводи имат клаузи „вземи или плати“, при които купувачът плаща независимо дали използва газа, правителствата често поемат загубите през регулирани тарифи. Накрая сметката стига до потребителите.

Унгария и Словакия, най-отдалечените пазари надолу по трасето, засега показват най-слабо търсене. Няма публични данни техните мрежови оператори или газови търговци да са се ангажирали с гръцкия маршрут. Обичайното им снабдяване минава през „Турски поток“, а гръцкият втечнен газ има значение за тях само ако доставената цена е по-ниска (Денник Е).

Сделката между АКТОР и „Мотор ойл“ е залог, че енергийният проблем на Югоизточна Европа се измества от намирането на газ към изграждането на маршрути, които компаниите могат да използват на конкурентна цена. Коридорът вече има реални резервации и движение по тарифите. Още няма доказателство, че регионът има нужда точно от този терминал, точно на това място, върху всичко, което вече е построено или се строи.