Алпийският тунел достигна 50 км

Под Алпите вече има 50 км прокопан тунел. Машини пробиват скалата на 600 метра под повърхността между Франция и Италия по най-дългия трансграничен железопътен проект, предприеман досега в Европа. Базовият тунел Лион - Торино включва около 164 км подземни съоръжения, приблизително 11 млрд. евро за трансграничния участък и три десетилетия политически спорове (Xataka). При такава дълбочина и такъв разход проектът вече е твърде напреднал, за да бъде лесно спрян. Но похарчените пари сами по себе си не доказват, че сметката излиза.

Обещанието и липсващата сметка

ЕС подкрепя Лион - Торино чрез ТЕН-Т, Трансевропейската транспортна мрежа, която разглежда транспортните връзки в Европа като една континентална система, а не като 27 отделни национални мрежи. Логиката е ясна: националните правителства често инвестират по-малко в трансгранична инфраструктура, защото разходите се плащат локално, а ползите се разпределят между няколко държави. Затова съществува специалният европейски инструмент за транспортно финансиране - за проекти с „европейска добавена стойност“, тоест такива, от които Европа като цяло печели повече, отколкото една отделна държава би могла да оправдае сама (Регламент за Механизма за свързване на Европа 2021/1153, МСЕ Транспорт).

Тунелът обещава да съкрати пътуването с влак между Лион и Торино от около 3 часа и 20 минути до приблизително 2 часа. За товарите той трябва да даде железопътна алтернатива на камионите, които минават през алпийските долини (Xataka). Засега обаче няма публичен документ, който да събере на едно място общата цена, разпределението на финансирането между Франция, Италия и ЕС, прогнозите за трафика и въглеродната равносметка.

Френските депутати Габриел Амар и Жан-Франсоа Кулом са поискали от транспортния министър подробни отчети за миналото и бъдещото финансиране, но не са ги получили (Le Progrès). „Монд“ съобщи за забавяния при прокопаването и за щети върху уязвими водоизточници в Савоя (Le Monde). Критиците на проекта посочват по-широка оценка, близка до 16,1 млрд. евро, ако се включат националните довеждащи линии, инфлацията и вече направените разходи (Enviscope). Разликата между 11 млрд. и 16,1 млрд. евро е разликата между въпроса колко струва тунелът и колко струва целият коридор.

Предупреждението от Бренер: тунелът не е товарен маршрут

Базовият тунел Бренер между Австрия и Италия е най-близкият пример за сравнение. Той обещава да съкрати товарния транзит от около 105 минути до 35 минути (BBT SE). Но през първата половина на 2026 г. 1,26 млн. камиона са преминали по маршрута през Бренер, с 3,57 % повече на годишна база (neue.at). Камионният трафик продължава да расте, докато тунелът все още се строи.

Тунелът създава капацитет. Прехвърлянето на товари от пътя към релсите изисква друго: железницата трябва да победи камиона по цена, скорост и надеждност, а довеждащите линии, терминалите и сигнализацията в двата края трябва реално да работят (VerkehrsRundschau). Само германската довеждаща линия към Бренер има прогнозна цена от 8,57 млрд. евро плюс 7,6 млрд. евро резерв за риск, а завършването ѝ не се очаква преди началото на 40-те години (schiene.de). Довеждащите линии могат да струват почти колкото самия тунел, а забавянето им може да остави скъпото съоръжение между наличен капацитет и коридор, който още не функционира.

Кой плаща преди Европа да получи ползата

Лион - Торино е част от Средиземноморския коридор, маршрут от ТЕН-Т, който тръгва от Югоизточна Испания, минава през Франция и стига до Италия. Испанските износители един ден биха могли да изпращат стоки с влак към Северна Италия. Но според бизнес коалицията #QuieroCorredor само 36 % от испанския участък е в експлоатация (Europa Press). Тунел под Алпите не означава много за товародател във Валенсия, ако линията до френската граница не работи.

Алпийските общности поемат непосредствените разходи: шум, строителни смущения и натиск върху водоизточниците, много преди да се появи каквато и да е общоевропейска полза за товарния транспорт (meinbezirk.at). Европейската сметна палата вече е установявала, че големите транспортни проекти на ЕС често закъсняват, струват повече от обещаното и привличат по-малко трафик от прогнозираното (ЕСП).

Лион - Торино може да се окаже изключение. Но 50 км тунел не са функциониращ коридор. Икономическата логика на проекта още зависи от довеждащи линии, конкурентна цена на железопътния превоз и честни прогнози за трафика. Нито едно от тези условия не е доказано, а 50 км вече направен разход не могат да заместят доказателството.