Анкара обвързва Северен Кипър с газ

Анкара и администрацията на кипърските турци подписаха меморандум за подводен газопровод между Турция и окупираната северна част на Кипър. Проектът няма публикувано трасе, финансиране, изпълнители или график („Катимерини“ Кипър, „Нюзбомб“). Това не го прави маловажен. Смисълът на меморандума е да задълбочи практическата зависимост на севера от Турция и да направи разделението да изглежда необратимо още преди да има промяна във формалното признаване.

Кипър е държава членка на ЕС. Затова темата пряко засяга европейското право и доверието в общата външна политика на съюза.

Инфраструктура, която измества дипломацията

Турция вече е използвала този подход с водата и електроенергията. Водопровод от континентална Турция към северната част на острова работи. Пристанища, пътища и енергийни връзки обвързват окупираната територия все по-тясно с Анкара („Филенюз“, „Нюзбийст“). Газопроводът би добавил още една зависимост. Всяка нова връзка прави връщането назад по-трудно, а преговорите за обединение — все по-малко реалистични без съгласието на Анкара.

Правото е на страната на Никозия. Съветът за сигурност на ООН обяви северната администрация за невалидна през 1983 г. и призова всички държави да не я признават (Резолюция 541 на Съвета за сигурност на ООН). ЕС третира севера като територия на Република Кипър, в която европейските правила са временно спрени, защото Никозия не упражнява ефективен контрол там. Това не е втора държава (Протокол 10 към Акта за присъединяване).

Този въпрос на признаване има пряко значение за газопровода. Според Конвенцията на ООН по морско право полагането на тръбопровод върху континентален шелф изисква съгласието на държавата, която има суверенни права върху него (Част VI от Конвенцията). Тъй като ООН признава само Република Кипър, северната администрация не може да даде такова съгласие. Турция може да твърди, че тези правила я обвързват по-слабо, защото не е подписала Конвенцията (Сборник на договорите на ООН). Но това не кара ЕС да признае севера и не променя правната позиция на Брюксел.

Инструментите съществуват, но изискват политическа воля

ЕС има санкционни инструменти точно за подобни ситуации. През 2019 г., когато Турция извършваше сондажи в кипърски води, Съветът на ЕС, в който правителствата на държавите членки определят общата външна политика, осъди действията и създаде рамка за целеви санкции срещу лица и компании, участващи в неразрешени сондажи (заключения на Съвета, юли 2019 г., санкционна рамка на Съвета, ноември 2019 г.). Тази рамка все още е в сила.

В проучените източници обаче не се открива нова позиция на Европейската служба за външна дейност, дипломатическата служба на ЕС, на Европейската комисия или на Съвета по повод меморандума за газопровода. Мълчанието се обяснява по-лесно с политиката в ЕС, отколкото с правна неяснота. Твърдите външнополитически решения срещу Турция изискват единодушие между всички 27 държави членки, а няколко столици имат нужда от Анкара за управлението на миграцията, за сплотеността в НАТО и за енергиен транзит.

Германското външно министерство описва севера като окупиран и признава само Република Кипър, но Берлин не излезе с видима реакция на меморандума (Федерално външно министерство). Франция гледа на Кипър и през собственото си военно присъствие на острова, като Реджеп Тайип Ердоган публично предупреди Париж след споразумение между Франция и Кипър за разполагане на войски. И тук обаче няма френска позиция по газопровода („Стратегика“, „Араб нюз“/Франс прес). Италия следи интересите на своите енергийни компании в Източното Средиземноморие, но също не публикува позиция („Паджине естери“). Три големи столици, без видим отпор.

Какво казва това на Брюксел

Обемите газ не са водещият въпрос. Собствените офшорни проекти на Кипър остават далеч във времето: окончателното инвестиционно решение на „ЕксонМобил“ не се очаква преди 2029 г., а първият добив — около 2033 г. („Сайпръс мейл“). Силата на меморандума е политическа. Той казва на Кипър, Гърция и ЕС, че Анкара възнамерява да остане фактор, без който енергийната архитектура в Източното Средиземноморие трудно може да се подреди. Същевременно Турция не показва готовност да изпълни задълженията си по кипърския въпрос, без което собственият ѝ път към ЕС няма как да напредне („Прото Тема“ на английски).

Българските преговори за предоговаряне на газовия договор с турската държавна тръбопроводна компания БОТАШ показват същата логика от друг ъгъл: Анкара изгражда енергийни отношения, които създават зависимост, преди да се стигне до открито противопоставяне (БТА, „Факти“).

Правната позиция на Европа по Кипър е ясна. Практическото ѝ прилагане зависи от това дали Берлин, Париж или Рим са готови да платят политическа цена в отношенията с Анкара за остров, чието разделение формално отхвърлят, но не показват особен апетит да обърнат.