Атина получава €24.6 billion без теренен одит

Гърция вече е получила 24,6 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичния фонд на ЕС, който плаща на правителствата само след изпълнение на договорени реформи и инвестиционни цели. По пътя Атина е отчела 238 междинни цели (Parapolitika, Bank of Greece). Това означава 68,5 % усвояване — делът от предвидените средства, който вече е преведен — и поставя страната сред най-бързо напредващите в ЕС.

Липсва обаче публична разбивка, която да свързва трите ключови числа: колко европейски пари са получени, колко са платени на крайните изпълнители и кои проекти са физически завършени. Регистърът, който би показал каква част от тези 24,6 млрд. евро се е превърнала в готови болници, напоителни канали или работещи енергийни мрежи, не съществува публично.

Когато каналът става стратегически документ

Този липсващ регистър вече има политическа тежест, защото Гърция трябва да приключи оставащите цели до 31 август. След тази дата неизпълнените ангажименти могат да блокират последното плащане по грантовата част. На 23 юли Европейската комисия даде положителна оценка на последната ревизия на гръцкия план, като общият бюджет остава около 36 млрд. евро, но се променя какво се брои за изпълнение.

Правилата на ЕС позволяват на правителствата да преработват плановете си за възстановяване, когато обстоятелствата правят първоначалния замисъл неприложим (EUR-Lex). Атина нарича промените „целеви преразпределения“. ПАСОК, основната опозиционна партия, вижда по-конкретен модел: всичките 18 напоителни проекта, включени първоначално в плана, са отпаднали. Ангажиментът за изграждане на напоителни мрежи чрез публично-частни партньорства е заменен с цел за одобряване на национална водна стратегия и законови промени за две водоснабдителни дружества (Euro2day).

Разликата е материална. Каналът пренася вода до земеделски площи. Стратегическият документ определя правила и приоритети. И двете могат да бъдат легитимно използване на европейски средства, но само едното е изграден актив. А когато ревизираната цел е законодателна, а не строителна, Атина може да я изпълни, да получи плащането и да отчете пълно съответствие, без да е прокопан нито един канал.

Това е политическо твърдение на опозицията, не заключение от одит. Но то описва реален механизъм в дизайна на фонда: правителството може да удовлетвори Брюксел, като замени строителна цел със законодателна, запази плащането и промени какво всъщност ще бъде построено.

Разликата между парите и бетона

Гърция не е изключение. В целия ЕС административният напредък изпреварва физическото завършване на проектите. Италия отчита, че само 25,6 % от активните проекти по нейния план за възстановяване са сертифицирани като приключени (TPI). Португалия е подала седмо искане за препрограмиране, за да избегне връщане на неизразходвани средства. Европейската сметна палата предупреди, че сгъстеният график на фонда създава риск парите да не бъдат използвани ефективно преди закриването му (ECA Special Report 13/2024).

На хартия Гърция се справя по-добре от повечето държави. Публичен одит на реалното изпълнение обаче не е публикуван.

Кой получава, кой чака

Гръцкият план има два канала: 18,2 млрд. евро грантове за публични инвестиции и 17,7 млрд. евро нисколихвени заеми, които трябва да привлекат частно съфинансиране (Proto Thema). Управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас съобщи, че договорените заеми по механизма са достигнали 13,2 млрд. евро към края на май, като плащанията към компаниите ще продължат до 2029 г. (Bank of Greece).

Заемният канал работи според замисъла си: европейските средства намаляват цената на финансирането, банките отпускат съвместни кредити, а компаниите инвестират. Пакетът от 18,9 млн. евро на Европейската банка за възстановяване и развитие за соларния парк на „Хеленик Халивургия“, който комбинира средства от ЕБВР, Механизма за възстановяване и устойчивост и собствен капитал на компанията, показва как механизмът може да работи в най-добрия случай (EBRD).

Но банково водените заеми по механизма естествено облагодетелстват компании, които вече имат достъп до кредит и могат да представят инвестиционни планове, приемливи за банките. Малките общини, по-слабите малки и средни предприятия и многогодишните строителни проекти са в по-трудна позиция, особено когато августовският срок свива времето за изпълнение.

Гърция очевидно умее да покрива условията на Брюксел. Дали Атина е построила в същата степен това, което обеща през 2021 г., остава въпрос без публичен документален отговор.