Австрия заделя газов резерв

Австрийското правителство удължава стратегическия си газов резерв с още две години. За това в бюджета са предвидени около 264 млн. евро до април 2029 г. (БМВЕТ, Кроне). Резервът представлява авариен буфер от 20 тераватчаса газ, приблизително една четвърт от годишното потребление на страната. Той е под държавен контрол и е изваден от обичайната търговия на пазара (БМВЕТ).

Министерството определя сегашните доставки като сигурни. Министърът на икономиката Волфганг Хатмансдорфер обаче посочва конфликтите в Близкия изток като причина инструментът да остане активен (Кроне). Това не е разход за вече настъпила криза, а цена за намаляване на риска от такава.

Защо държавата складира газ, вместо да остави това на компаниите

Резервът съществува заради слабост в начина, по който работи газовият пазар. Ако газът през лятото е скъп, доставчикът може да загуби пари, като пълни хранилища за зимата, защото няма гаранция, че зимните цени ще покрият разхода. Предпазливостта е рационална за отделната фирма, но може да остави държавата уязвима в началото на студения сезон.

ЕС призна този проблем след като Русия намали тръбните доставки през 2022 г. и прие Регламент 2022/1032, който задължава държавите членки да запълват газовите хранилища преди зимата. Европейската комисия разглежда съхранения газ като основния източник на доставки за блока през студените месеци.

Австрия отива по-далеч от общите цели за запълване. Тя държи 20 тераватчаса под пряк държавен контрол, като газът може да бъде освободен само ако правителството обяви извънредна ситуация.

Разходът е разпределен приблизително така: 115 млн. евро през 2027 г., 120 млн. евро през 2028 г. и 30 млн. евро в началото на 2029 г. (БМВЕТ, Цур Захе). Австрия не купува нов газ. Тя плаща, за да държи вече наличните аварийни количества юридически отделени и физически съхранени под земята. Според министерството реалните разходи би трябвало да бъдат по-ниски, но таванът остава фиксиран.

Защо процентите на запълване подвеждат

В началото на юли австрийските хранилища са били запълнени на около 54,7 %, при средно равнище за ЕС от приблизително 49,7 % (Волтстак). На пръв поглед това изглежда умерено. Но капацитетът на Австрия е около 100 тераватчаса, или приблизително 125 % от годишното вътрешно търсене (Енерджи Нюз Магазин). При такъв мащаб дори наполовина пълните хранилища означават значителен физически буфер.

Полша показва защо това разграничение е важно. По същото време полските хранилища са били запълнени на около 70,6 %, тоест повече от австрийските. Но това е покривало едва около 12 % от годишното потребление на Полша, защото капацитетът за съхранение е малък спрямо търсенето (Жечпосполита). По-ниският австрийски процент е покривал приблизително 78 % от годишната употреба (Енерджи Нюз Магазин). По-смисленият показател не е колко пълен е резервоарът, а за колко месеца потребление стига газът в него.

Кой плаща, кой печели

Австрийските данъкоплатци плащат пряко. Разходът стои на видим бюджетен ред, а не е скрит в регулираните тарифи за газ, както се случва в други държави от ЕС. Австрийската стопанска камара нарече резерва „стабилна опора“ за икономическата локация (ОТС/ВКО).

Печелят домакинствата и индустрията, защото рискът от ограничения или панически ценови скокове при проблем с доставките намалява. Губят търговците, които иначе биха спечелили от премиите при недостиг в криза, както и всеки данъкоплатец, който финансира застраховка, до която може никога да не се стигне.

Рискът е държавата да държи газ за неопределено време на публична цена, докато пазарните условия се променят. Аргументът в защита е моментът: след зима, която свали австрийските запаси до 36 % през март (БМВЕТ), и при равнища на запълване в ЕС доста под сезонните норми (НДР), отлагането би означавало Австрия да купува сигурност на по-напрегнат пазар.

Дали това е добре конструирана застраховка, или просто скъпа, зависи от детайли, които бюджетните числа не показват: колко бързо резервният газ може да стигне до потребителите при извънредна ситуация и дали договорите за доставки намаляват зависимостта от един доставчик преди 2029 г.