Австрия смекчава закона за неутралитета

Австрийският министър на икономиката иска промяна в разпоредбата от Наказателния кодекс, която наказва частни компании, ако подпомагат страна във война. Спорът не е абстрактен. Той засяга правния механизъм, чрез който неутралитетът има последици там, където бизнесът реално работи: във веригите за доставки, банковите преводи и договорите за износ. Държава, която вече изнася оръжия и стоки с двойна употреба за милиарди евро, сега обсъжда да смекчи един от малкото текстове, които карат компаниите ѝ да мислят преди да доставят.

Волфганг Хатмансдорфер от Австрийската народна партия представя инициативата като опит да се изчистят „сивите зони“, така че австрийските фирми да могат да участват в европейския отбранителен подем без страх от наказателно преследване. Според „Кроне“ преди около месец той е изпратил проект за промяна до коалиционните партньори Социалдемократическата партия и НЕОС, след посещение в завода на „Райнметал“ във Виена (Krone). Министерството на правосъдието, ръководено от социалдемократката Анна Шпорер, е против. Аргументът му е, че разпоредбата съществува именно за да спира частни действия, които застрашават неутралитета, като облагодетелстват воюващи страни (trend). Либералният коалиционен партньор НЕОС още не е заел публична позиция. Самият проект не е публикуван.

Целта е §320 от австрийския Наказателен кодекс, който криминализира частни действия на австрийска територия в подкрепа на страна във война. Текстът стои под конституционния закон за неутралитета от 1955 г., който забранява на Австрия да членува във военни съюзи или да приема чужди военни бази. §320 работи на по-ниското, но по-практично равнище: фактури, логистика, банкови операции. Той кара фирмите, банките и износителите да преценяват дали дадена сделка на практика въоръжава воюваща страна. Разпоредбата рядко стига до съд и това е част от функцията ѝ: компаниите избягват съмнителни сделки, защото не знаят дали прокуратурата няма да се намеси. Ако задължението бъде стеснено, този превантивен натиск отслабва.

Батерията в дрона

Правен анализ показва залога съвсем конкретно. Представете си австрийски доставчик на батерии, чийто продукт се озовава в чужд боен дрон. Ако правно релевантното действие е извършено в Австрия, §320 може да се приложи. Ако батерията бъде вградена в оръжие в чужбина, връзката с австрийската територия може да се окаже твърде слаба за наказателно преследване (trend). Хатмансдорфер иска да изчисти точно тази неяснота. Опонентите му твърдят, че тя има реална функция: кара всички по веригата на доставки да спрат и да преценят риска преди изпращане.

Икономическият натиск зад инициативата е видим в числата. Според „Кроне“ миналата година Австрия е изнесла оръжия и стоки с двойна употреба за почти 4 млрд. евро. Основните потоци извън ЕС са били към САЩ за 1,4 млрд. евро, Тайван за 190 млн. евро в стоки с двойна употреба, Южна Корея за 114 млн. евро и Китай за 87 млн. евро. Австрия вече продава и от двете страни на Тайванския проток. Тези данни показват, че австрийският неутралитет отдавна е пропусклив в търговски смисъл. Правният въпрос е дали §320 трябва да затегне или да разхлаби филтъра.

Европейските пари за отбрана създават натиск, не разрешение

Моментът, избран от Хатмансдорфер, съвпада с ръста на европейските разходи за отбрана. Инструментът СЕЙФ на ЕС, „Действие за сигурност за Европа“, предлага до 150 млрд. евро под формата на заеми за съвместни отбранителни поръчки (European Commission). За австрийските фирми това означава отваряне на пазар, макар че Центърът за европейска реформа отбелязва, че по-широката програма за отбранителна готовност до 2030 г. остава ограничена от проблеми в координацията и недостиг на суровини (Centre for European Reform).

Европейското финансиране за обществени поръчки не отменя националното право. Стоките с двойна употреба, тоест продукти, софтуер и технологии, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, продължават да изискват разрешение за износ по Регламент 2021/821 на ЕС. Оценката се прави според продукта, дестинацията и крайния ползвател. СЕЙФ може да създаде търсене за австрийски компоненти, но §320 определя какъв наказателноправен риск носят австрийските компании, когато го обслужват.

Австрия не е единствената неутрална държава, която тества тези граници. Ирландия обсъжда дали да премахне мандата на Съвета за сигурност на ООН от своя „троен ключ“ — правилото, което изисква одобрение от ООН, правителството и парламента за по-големи мисии в чужбина (RTÉ, 2EU Brussels). Но ирландският спор е за изпращане на войници. Австрийският е за заседателните зали. §320 е мястото, където неутралитетът стига до фактурите, банковите преводи и веригите за доставки.

Кабинетът на Хатмансдорфер дължи ясен отговор: дали поправката само уточнява териториалния обхват на §320, или стеснява отговорността на фирми и банки, вплетени във веригите за доставки на воюващи страни. Първото е правна поддръжка. Второто прехвърля тежестта от наказателноправното ограничение към търговското удобство. Такъв въпрос не бива да се решава тихо с непубликуван коалиционен проект.