Австрия остана сама с трансферите

От 12 юни, когато започнаха да се прилагат новите миграционни правила на ЕС, Австрия е върнала четирима кандидати за убежище в Италия. Те са пътували с влак и автобус, без полицейски ескорт (Die Presse, Kurier).

Четирима души са малко. Засега обаче това е целият публично потвърден резултат от трансфери към Италия по Регламента за управление на убежището и миграцията — новият закон на ЕС, който заменя стария Дъблински регламент при определянето коя държава трябва да разгледа молбата за убежище. Няколко правителства твърдят, че действат по същия начин. Досегашният резултат показва, че работата на системата зависи по-малко от текста на закона и повече от готовността на Италия да съдейства.

Исканията растат, трансферите буксуват

Най-ясната официална картина идва от Европейската комисия — изпълнителният орган на ЕС, който следи прилагането на правилата. Между 12 юни и 7 юли осем държави членки са изпратили до Италия 12 искания за трансфер. Италия е отказала всички 12 (оценка на Комисията, 2EU Brussels). Четирите австрийски трансфера са дошли по-късно, но остават изключение.

Германия, която подава най-много искания като обем, няма потвърден завършен трансфер от началото на пакта. Най-видимият случай през август се провали: 22-годишна сомалийка трябваше да бъде прехвърлена от Нюрнберг, но Италия отхвърли искането, а баварска църква ѝ предложи убежище (Tagesschau). Случаят е за влизане от края на март, преди новите правила да започнат да се прилагат, така че той проверяваше старите процедури, а не самия пакт.

Този модел не е нов. При стария Дъблински регламент Италия години наред блокираше редовните връщания от Германия. Според Berliner Zeitung Германия е подала около 35 000 искания за трансфер по време на управлението на Джорджа Мелони и е получила около 15 реално изпълнени трансфера. Точните числа се оспорват, но мащабът на разминаването не е.

Извън Австрия и Германия картината бързо става по-неясна. Финландия е изпратила уведомления до Италия, но към 21 август не е потвърдила завършен трансфер (Helsingin Sanomat). От кабинета на шведския министър по миграцията са заявили, че трансфери е имало, но нито една агенция не е публикувала числа или дати (Euronews). Нидерландия обяви, че започва процедура по трансфер — процедурна стъпка, а не резултат (Upday NL). Франция и Испания отказват да действат по този път и предпочитат сътрудничество пред двустранен натиск върху Рим (ANSA).

Срокът и липсата на лостове

Рим твърди, че пактът е занулил старите случаи и че се броят само молбите, подадени след 12 юни. Няма публичен правен документ, който да потвърждава, че старите досиета са били формално прекратени по правото на ЕС. Затова тази теза трябва да се чете като политическа позиция, а не като установен факт.

Срокът също работи срещу държавите, които искат трансфер. И по старите, и по новите правила прехвърлянето трябва да стане в рамките на шест месеца. Ако срокът бъде пропуснат, отговорността се връща към изпращащата държава — принцип, който Съдът на ЕС потвърди в решението си по делото Shiri. Едно правителство може да спечели правния спор и въпреки това да загуби конкретния случай заради забавяне.

Регламентът за управление на убежището и миграцията трябваше да реши този проблем, като постави трансферите в по-широка сделка. Държавите на първа линия като Италия запазват отговорността за първото влизане, но останалите страни от ЕС трябва да помагат чрез преместване на хора, вноски във фонд за солидарност или оперативна подкрепа (текст на регламента). Публичните данни засега не показват количествено определено разпределение на солидарността за Италия през 2026 г., което да компенсира нарастващия натиск от исканията за трансфер.

И двете страни могат да кажат, че законът е на тяхна страна. Австрия, Германия, Финландия и Швеция представят трансферите като прилагане на договорени правила. Франция и Испания четат същите правила, но избират дипломацията. За кандидатите за убежище, попаднали между тези позиции, резултатът е продължаващо висене: досиета, оспорвани между държави, атакувани пред национални съдилища или забавени отвъд крайния срок, докато отговорността се прехвърли по подразбиране.

Разпределението на властта е ясно. Комисията може да документира отказите на Италия, но не може сама да качи хората на автобус. Административното съдействие на Италия е мястото, където правилата се превръщат в реално изпълнение. Четирите австрийски трансфера доказват, че системата може физически да премести човек през граница. Солидарността, която трябваше да направи тази сделка приемлива за държавите на първа линия, още не е дала съизмеримо доказателство. Комисията, която проектира тази сделка, трябва да го покаже в следващата си оценка.