Балтийските президенти искат право на сваляне

На 27 май руски военен самолет навлезе във финландското въздушно пространство край Поркала. Финландското министерство на отбраната обясни инцидента с избягване на буря, но той се вписва в поредица от нарушения, които са се увеличили почти тройно за една година. Три дни по-рано румънски Ф-16 свали дрон над Естония — първият случай, в който изтребител на НАТО унищожава безпилотен апарат в балтийското небе. А ден преди това външните министри на НАТО приключиха срещата си в Хелзингборг, Швеция, без нито едно оперативно решение по кризата.

Какво всъщност означава „въздушна отбрана“

От 2004 г. НАТО поддържа мисията „Балтийска въздушна полиция“ — мирновременна ротация, при която съюзнически изтребители идентифицират и ескортират непознати самолети край Естония, Латвия и Литва. Трите държави нямат собствени изтребители. В сегашната ротация участват френски „Рафал“ и румънски Ф-16 в Шяуляй, Литва, както и португалски Ф-16 в Емари, Естония.

На 21 май тримата балтийски президенти поискаха съвместно надграждане: въздушната полиция да бъде заменена с пълна мисия за въздушна отбрана („Еъротайм“). Разликата е в правомощията. При сегашния режим пилотът трябва визуално да потвърди какъв е непознатият летателен апарат, преди да действа. Мисията за въздушна отбрана би позволила предварително определени зони и критерии за заплаха, при които военната командна верига може да разреши поразяване без отделно политическо одобрение всеки път. Малки дронове с подменен джипиес сигнал могат да преминат и да паднат, преди пилотът да завърши сегашния протокол за идентификация.

Натискът се вижда в числата. Потвърдените руски нарушения на въздушното пространство на НАТО са се увеличили от 6 през 2024 г. на 18 през 2025 г.. През септември 2025 г. три изтребителя МиГ-31 навлязоха на 9-10 км в суверенната територия на Естония с изключени транспондери. Талин задейства член 4 от договора на НАТО — формалната клауза за консултации, една стъпка под колективната отбрана по член 5 (Северноатлантически съвет на НАТО).

Кой насочва дроновете?

Срещата в Хелзингборг трябваше да подготви решения за срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. Вместо това тя показа разлом по основния въпрос: дали Русия умишлено избутва украински дронове към територията на съюзници.

Генералният секретар Марк Рюте обясни навлизанията със „заглушаване“ и „други смущения“ — формулировка, която оставя впечатление за неволно отклонение. Естонският външен министър Маргус Цахкна каза обратното: „Русия насочва тези дронове към територията на НАТО“ („Евромайдан прес“, „Правда“). Няколко дни по-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, говорейки във Вилнюс, нарече навлизанията „целенасочена стратегия на Русия“. Анализ на „Ройтерс“ предложи трето обяснение: че Украйна умишлено лети с дронове близо до границата като щит, разчитайки, че Русия няма да стреля към въздушното пространство на НАТО („Ройтерс“).

Ако НАТО официално приеме, че Русия води електронна война, за да насочва боеприпаси към територията на съюзници, това ще отвори въпроси по член 5, на които алиансът още не е готов да отговори. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио потвърди ограничения обхват на срещата: „Днес няма конкретно искане... Не мисля, че е имало твърди ангажименти или твърди искания“.

Държавите на първа линия не чакат

Докато НАТО се колебае, отделни съюзници действат. Латвия разположи мобилни подразделения за прихващане на дронове по границата си с Русия („Дифенс нюз“). Президентът на Литва обяви, че страната ще сваля дронове „независимо от цената на ракетите“. Петте северни държави подписаха на 6 май обновено споразумение за отбранително сътрудничество, което за първи път от 2009 г. формализира трансграничното движение на военни сили и съвместното придобиване на дронове (НОРДЕФКО). Фон дер Лайен предложи „единна система за предупреждение за дронове“ за балтийските държави, но през Европейския съюз, а не през НАТО.

НАТО не е изяснило дали румънското сваляне на дрон означава промяна в правилата за използване на сила, или е било еднократно разрешение. Следващият прозорец за решение е срещата на върха в Анкара през юли, където преминаването към мисия за въздушна отбрана изисква консенсус между всички 32 съюзници. Нито едно правителство не се е обявило публично против. Най-същественият проблем обаче може да се окаже институционален: германската конституция изисква одобрение от кабинета, преди армията да сваля летателни апарати. Това затруднява Берлин да приеме постоянни предварителни разрешения, които дават на командирите право да действат на момента — точно правилата, от които една мисия за въздушна отбрана има нужда.