Балтийски протест срещу депортационна измама

В балтийското информационно пространство отново се върти едно и също измислено твърдение: Латвия, Естония и Литва подготвяли масови депортации на рускоезичните си жители. Това не е вярно. Появата му преди есенните избори в Латвия и вота в Естония през пролетта на 2027 г. не изглежда случайна. Публичните данни обаче доказват по-ясно самата кампания, отколкото кой я управлява.

Стара теза, изборен момент

Москва отдавна обвинява балтийските правителства, че преследват рускоезичните общности. Новото е в опаковката: познати внушения се събират в един разказ и се усилват, когато изборите наближават. И трите правителства отхвърлиха обвиненията. Балтийски дипломати връчиха общ демарш, тоест официален дипломатически протест, в руското външно министерство и обвиниха Москва, че продължава да фабрикува твърдения (Лритас). Естонското външно министерство определи случващото се като „широка дезинформационна кампания“ и официално порица Москва (ЕРР Инглиш). Литовският Департамент за държавна сигурност описа пропаганда, чиято цел е да разделя обществата по етническа линия и да дискредитира трите държави заради подкрепата им за Украйна (Лритас/ЕЛТА).

Началникът на естонското военно разузнаване Антс Кивиселг заяви, че кампанията цели да създаде страх от ескалация и да разклати западната подкрепа за Украйна (ЕРР). Латвийски медии проследиха същите твърдения за депортации и във вътрешния информационен поток (Пуаро). Експертът по сигурност Меелис Ойдсалу оцени, че рязкото засилване на тези послания „може да е свързано“ с наближаващите избори. Тази уговорка е важна. Публичните източници потвърждават, че кампанията съществува, и описват съдържанието ѝ. Те не съдържат анализ на мрежите или данни от платформите, които да доказват централизирано командвана изборна операция.

Съседите се чувстват уязвими

Полша, Финландия и Германия не гледат на това като на балтийски медиен проблем. Всяка от тях чете дезинформационната вълна през собствената си уязвимост. Заместник-министърът на отбраната на Полша предупреди за руски саботаж и кибератаки срещу критична инфраструктура (Жечпосполита). Финландският външен министър осъди руската кампания срещу балтийските държави паралелно с нови закони за защита на инфраструктурата (Юле). Германия, която разполага постоянна бойна бригада в Литва, третира политическата стабилност в Балтика и като военен въпрос. Когато информационната война прави разполагането на сили по източния фланг по-трудно за обяснение пред германските избиратели, Москва печели (ФАЦ).

Европа може да назове проблема. Само прокуратурите могат да го спрат.

Инструментите на ЕС и НАТО срещу информационна война в изборен период са разделени по замисъл. ЮИвсДисинфо, звеното на ЕС за разпознаване на дезинформация, може да посочва фалшиви наративи, но не може да премахва съдържание или да преследва мрежи. Законодателният акт за цифровите услуги, европейският закон за големите онлайн платформи, изисква от тях да оценяват изборните рискове (Европейска комисия). Но в публичния регистър няма данни кои платформи са пренасяли разказа за депортациите и дали е било предприето действие срещу конкретно съдържание.

Само националните служби могат да прекъсват мрежите зад тези послания. През юни латвийската Служба за държавна сигурност поиска от прокуратурата да повдигне обвинения срещу четирима души за шпионаж в полза на Русия чрез прокремълска група, наречена „Балтийски антифашисти“ (ВДД). Естонската КаПо, вътрешната служба за сигурност, води паралелна контраразузнавателна работа. Брюксел не може да изгради нито един от тези случаи вместо националните институции.

Липсващият глас

Една група е в центъра на тази история, но почти отсъства от публичния запис: рускоезичните жители на Латвия и Естония. Москва твърди, че говори от тяхно име. Балтийските правителства отхвърлят тези твърдения. В наличните данни обаче не се виждат системни проучвания сред самите общности.

Една отделна измислица може да не убеди много хора. Но когато Москва повтаря на една общност, че е заплашена, недоверието се натрупва и част от избирателите просто спират да участват. Балтийските правителства показаха, че твърдението е лъжа. Още не са показали достатъчно на избирателите как работи машината, която я разпространява. КаПо и латвийската Служба за държавна сигурност дължат на обществата си предизборен доклад за прозрачност: какво знаят за структурата на операцията, какво правят платформите и за какво трябва да внимават гражданите.