Белгия залага на енергиен остров

Белгия подготвя търг за нови офшорни вятърни мощности в зоната „Принцеса Елизабет“ с цел те да заработят около 2031 г. На пръв поглед това е национален проект: едно правителство, една морска зона, един пакет турбини. Под него обаче стои инфраструктура с друго значение — изкуствен енергиен остров и изходящи кабели, проектирани да свързват Белгия със съседни държави. Затова търгът ще покаже дали Северно море може да работи като общ басейн за възобновяема електроенергия, а не като сбор от отделни национални проекти (Федералната публична служба „Икономика“ на Белгия).

Първите печеливши няма да са домакинствата. Това ще бъдат разработчиците, които получат договори, достатъчно надеждни за банките; пристанищата и инженерните компании с ограничен капацитет за монтаж; и мрежовите оператори, които строят регулирана инфраструктура. Потребителите печелят само ако по-ниската зависимост от изкопаеми горива в крайна сметка намали разходите. Това не е автоматично. Мрежовите такси и държавната подкрепа също влизат в сметките за ток, така че разпределението на ползите зависи от решения, които Белгия още не е взела.

Остров, свързан с повече от една държава

Островът „Принцеса Елизабет“, който белгийският преносен оператор „Елиа“ изгражда в морето, ще събира електроенергия от новите вятърни паркове и ще поддържа високоволтови връзки с други държави (Елиа). Той е възел в трансграничната мрежа, за която правителствата от Северно море поеха ангажимент на срещата в Остенде през 2023 г. Тогава Белгия, Германия, Дания и Нидерландия се договориха да координират кабели, които свързват няколко държави, а не само един вятърен парк с един бряг (Декларацията от срещата за Северно море).

Офшорната стратегия на Европейската комисия обяснява икономиката зад това: морският вятър се изплаща по-добре, когато има трансгранични кабели и пазарни правила, които позволяват електроенергията да отива там, където има търсене (Евро-Лекс). При свързан пазар токът се движи от по-евтините към по-скъпите зони чрез координирани търгове. Така белгийската офшорна енергия може да натисне надолу цените в Нидерландия и Германия, но и да премести местата, където възникват мрежови задръствания.

Белгия влиза в същия времеви прозорец като датско-германския проект „Енергио Борнхолм“, който ще свърже офшорни вятърни мощности с подстанции в двете държави, като голямото строителство трябва да започне около 2027–2028 г. (Борнхолм.дк). Това означава конкуренция за едни и същи кабели, преобразувателни платформи и монтажни кораби.

Истинският риск е в договора

Европа вече има скъп опит с лошо проектирани търгове. Моделът без субсидии, който Нидерландия и Германия пробваха приблизително между 2019 и 2025 г., се срина, когато по-високите лихви и строителни разходи направиха проектите нефинансируеми. Държавите се връщат към договори за разлика: правителството гарантира минимална цена за единица електроенергия. Когато пазарната цена падне под тази договорена цена, държавата плаща разликата. Когато цената я надхвърли, разработчикът връща пари (Европейската комисия).

Публичният ангажимент може да бъде голям. Миналата седмица Комисията одобри френска схема за подкрепа на офшорния вятър, покриваща 11,1 гигавата, с теоретичен таван от 63 млрд. евро за 25 години (Европейската комисия във Франция, Конесанс дез Енержи). Този таван намалява, ако цените на едро останат високи, но показва какъв фискален ресурс могат да заемат подобни обещания.

Германската енергийна асоциация БДЕВ настоява за договори за разлика, индексирани към инфлацията. Аргументът ѝ е, че фиксираните ценови оферти оставят разработчиците изложени на поскъпвания, които се появяват след търга (Енерги унд Мениджмънт). Белгия е изправена пред същия избор. Ако индексира договорената цена към инфлацията, държавата поема повече риск от разходите. Ако я фиксира, разработчиците ще поискат по-висока цена предварително или ще се откажат.

В целия регион най-тясното място остава мрежата. Планът на Комисията за електропреносните мрежи предупреждава, че те трябва да се разширяват по-бързо, за да поемат възобновяемите източници и електрификацията (Европейската комисия). Офшорни мощности без мрежов капацитет са стомана, която стои неизползвана в морето.

По-малка зависимост от горива не означава по-ниски сметки

Структурната полза е намаляването на зависимостта от газ и въглища. Но тя стига до сметките на домакинствата само през верига от такси, които Белгия още не е определила: мрежови разходи за острова „Принцеса Елизабет“ и кабелите му, налози за финансиране на договорите за разлика и балансиращи разходи, когато производството от вятър се променя рязко. Всяко от тези решения е политически избор. И всяко се отразява различно на индустрията, малкия бизнес и домакинствата.

Правилата на белгийския търг още не са публикувани. Те трябва да определят договорените цени, индексацията, отговорността при забавяне на мрежата и режима при отрицателни цени на едро. Белгия не купува само турбини. Тя разпределя финансовия риск в трансгранична електроенергийна система, чиято мрежа още догонва амбицията.