Спорът за ДДС спира план за €10 млрд.

Водещите белгийски министри се събраха в събота следобед, но се разотидоха вечерта без бюджетно споразумение. Основният им спор е дали потребителите да плащат по-висок данък добавена стойност (ДДС) (Де Стандаард, Ер Те Бе Еф). Министър-председателят Барт Де Вевер иска да подобри публичните финанси с около 10 млрд. евро до 2029 г. (Бизнес Ей Ем). Коалиционните партньори приемат целта, но спорят дали тежестта да падне върху потребителите, работещите или ползващите публични услуги. До 15 октомври Белгия трябва да изпрати проектобюджет на Европейската комисия (Камарата на представителите на Белгия).

По-високият ДДС трябва да финансира по-ниски данъци върху труда

ДДС е данък, който се начислява като процент от цената и се плаща при покупка. Според плана на Де Вевер стандартната ставка, която важи за повечето стоки и услуги, ще се повиши от 21 % на 22 %. Предвижда се намалените ставки от 6 % и 12 % да се слеят в една ставка от 9 %, а плодовете и зеленчуците евентуално да се облагат с нулева ставка (Брюксел Таймс, Ер Те Ел Инфо). Правителството още не е публикувало кои продукти ще попадат във всяка категория, затова списъкът остава предварителен.

Сметката показва какво е заложено. В хипотетичен пример на Де Морген продукт с крайна цена 100 евро, включително 6 % ДДС, би струвал около 102,83 евро при ставка от 9 % и около 94,34 евро при нулева ставка (Де Морген). Изчислението предполага, че магазините прехвърлят цялата промяна върху клиентите, което невинаги се случва. При същото допускане стоките от сегашната средна категория биха поевтинели леко, а тези със стандартна ставка биха поскъпнали.

Де Вевер иска приходите от ДДС да финансират по-бързо намаляване на данъците върху труда, с очакването, че по-ниските разходи за труд ще насърчат фирмите да наемат повече хора (Брюксел Таймс). Дали едно домакинство ще спечели зависи от покупките му и от това каква полза ще има от данъчните облекчения. Планът още не посочва кой ще ги получи. Сумата за финансирането им вече е намаляла от около 4,5 млрд. евро на 2,5 млрд. евро заради добавени изключения и компенсаторни мерки (Де Стандаард).

Конфедерацията на християнските профсъюзи (Си Ес Си) е поръчала симулация, според която средният работник би загубил 348 евро годишно (Си Ес Си). Сумата е изчислена по собствен сценарий на синдиката, а не по договорен пакет от мерки.

Алтернативите прехвърлят сметката другаде

„Реформаторско движение“ (МР), франкофонската либерална партия в коалицията, отказва част от средствата да бъдат събрани на касата. Президентът ѝ Жорж-Луи Буше твърди, че по-високите данъци вредят на работниците и средната класа. Той се позовава на коалиционно правило, според което новите данъци могат да съставляват най-много една девета от общото бюджетно усилие, тоест съчетанието от икономии и допълнителни приходи (МР).

Партията предлага друга сметка: 4 млрд. евро от мерки, които според нея вече са решени, 1,5 млрд. евро от икономически растеж и 4,5 млрд. евро от съкращаване на разходи (МР). Приходите от растежа предполагат, че по-голямата икономика ще донесе повече данъци при сегашните ставки. Това е прогноза, а не налични средства. МР не е посочила кои разходи ще съкрати, така че засега не е ясно кой би понесъл загубите.

Съкращаването на разходите среща съпротива. Партията „Ле Ангаже“ и фламандските социалисти от „Ворёйт“, и двете коалиционни партньори, се противопоставят на икономии от около 2 млрд. евро в здравеопазването (Ер Те Ел). Публикациите не уточняват как ще бъдат постигнати те. В зависимост от избрания подход пациентите може да плащат повече, да чакат по-дълго или да получават по-малко услуги.

Защо Брюксел следи преговорите

Евростат отчита, че през 2025 г. бюджетният дефицит на Белгия, разликата между държавните разходи и приходите, е бил 5,2 % от БВП. БВП е стойността на всичко произведено в икономиката за една година, а държавният дълг е достигнал 107,9 % от БВП (Евростат). Референтната стойност на ЕС за дефицита е 3 %. Правителствата на държавите членки, действащи чрез Съвета на ЕС, са дали Белгия срок до 2029 г. да коригира дефицита, който смятат за прекомерен (препоръка на Съвета на ЕС).

Закъснение тази седмица не би било първо за Белгия: страната пропусна октомврийския срок и миналата година, а внесе плана си за 2026 г. на 14 януари 2026 г. (Еврогрупата). Правилата на ЕС не предвиждат автоматична глоба за закъсняло подаване на плана (Регламент 473/2013).

Самото закъснение е по-малкият проблем: дефицитът на Белгия е значително над референтната стойност на ЕС, а коалицията е съгласна, че той трябва да бъде свит. Не е решено как да се разпредели корекцията между потребителите на касата, работещите, които очакват намаление на данъците, и пациентите в здравната система. Докато не бъде уточнен списъкът на стоките по ставките на ДДС, не може да се изчисли точно колко ще струва този вариант на отделните домакинства.