Белгия иска санкции за нападението в Тайбе

Белгия настоява за санкции след нападението в Тайбе

На 17 октомври европейски дипломати се присъединиха към палестински берачи на маслини край Тайбе, в окупирания Западен бряг, с надеждата присъствието им да възпре нападенията на заселници. Маскирани мъже обаче нападнаха пред тях френски кмет (AP, Guardian). Белгия вече настоява ЕС да наложи санкции на отговорните. Франция и Полша, чиито дипломати също са били там, искат Израел сам да разследва случая и да накаже нападателите.

Дипломатите бяха свидетели, но не успяха да спрат нападението

Идеята била присъствието на дипломатите да възпира нападателите. Генералният консул на Белгия в Йерусалим Аник Ван Калстер обяснила пред телевизия VRT, че чуждестранните посетители придружавали берачите с надеждата да държат нападателите настрана. По думите ѝ маскирани мъже пристигнали с бъгита и повалили кмета на земята (VRT).

Кметът Бернар Боду дошъл, защото градът му Оне-Емери поддържа връзки с Тайбе. Той казал пред Reuters, че нападателите го ударили с железни пръти или тояги, но не бил откаран в болница (Reuters). Според AP нападателите разбили и прозореца на автомобил на белгийското консулство. Боду е на 78 години (AP).

Нападението е заснето и от източник, независим от правителствените разкази: репортер на Guardian заснел моментите непосредствено преди и след него (Guardian).

Основният риск остава за земеделците, защото те са там и след като посетителите си тръгнат. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) е отчела 178 нападения на заселници, свързани с прибирането на реколтата и довели до пострадали или щети, през октомври и ноември 2025 г. (OCHA). Семейство, прогонено от маслиновата си горичка по време на беритбата, може да загуби реколтата за цялата година. Повредените дървета намаляват и добивите през следващите сезони.

Израелската армия осъди случилото се, като го определи като тежко нападение от израелски размирници. Тя съобщи, че на мястото не е имало военнослужещи и че посещението не е било съгласувано с армията (Times of Israel). Канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху зае друга позиция: заявила, че е рано да се правят изводи, и предупредила за кампания за очерняне на заселниците (Times of Israel). Тази предпазливост трудно се съчетава с оценката на собствената армия, която нарече нападателите израелски размирници.

Белгия търси Брюксел, Франция и Полша настояват пред Израел

Белгийският външен министър Максим Прево свърза насилието с израелската политика на заселване. Той заяви, че Белгия ще продължи да настоява ЕС да санкционира извършителите и онези, които ги подкрепят (Прево в X). Не посочи конкретни цели и не внесе официално предложение.

Франция поиска нападателите да бъдат арестувани и изправени пред съда, а цивилните и дипломатическите мисии да бъдат защитени. Париж не призова за нови санкции на ЕС (Френското външно министерство). Полша заяви, че дипломатите ѝ не са пострадали и, според първоначалните данни, не са били лично набелязани. Варшава поиска от Израел незабавни обяснения и търсене на отговорност (Notes from Poland).

Пътят на Белгия към санкции изисква съгласието на всички останали правителства в ЕС. По европейския режим за санкции за нарушения на човешките права активите на включените в списъка лица и организации се замразяват, а на физическите лица се забранява да влизат в ЕС. Добавянето на име изисква единодушие, което дава право на вето на всяка столица (Council).

Това препятствие вече е преодолявано. На 28 май 2026 г. правителствата включиха в списъка трима души и четири организации, свързани с насилствени аванпостове на заселници (Council).

Два отделни пътя към търсене на отговорност

Пътят, който предпочитат Франция и Полша, минава през израелските съдилища. Израелската полиция започнала наказателно разследване, но към 18 октомври не били обявени арести (Reuters). Правозащитната организация Yesh Din установила, че 93,6 % от преписките, които е проследявала между 2005 и 2025 г., са приключили без обвинителен акт (Yesh Din). Тези данни не предсказват изхода на настоящия случай. Те показват обаче, че в проследените от Yesh Din случаи обвинителният акт се оказвал рядкост.

Двата пътя са независими. Санкция на ЕС би наложила цена дори израелски съд никога да не разгледа случая, а наказателно дело не изисква гласуване в Брюксел. Досега няма наложени санкции или обявени арести. Нападението е документирано от дипломати и на видеозапис, но Белгия не е предложила имена за санкции, а към последната публикувана информация Израел не е съобщил за арести.