Белгия заплашва да напусне фрегатите

Белгийският министър на отбраната даде срок на Нидерландия и корабостроителя „Дамен“ до октомври: или съвместната програма за фрегати се връща под контрол, или Белгия излиза от нея. Цената на един кораб според публикации се е увеличила повече от двойно до около 1,3 млрд. евро (РТБФ), а първата доставка е отложена за 2033 г. (Льо Соар). Програмата трябваше да покаже как малки флотове в НАТО могат да купуват по-умно, когато обединят поръчките си. Вместо това показва какво става, когато по-малкият партньор няма реална аварийна спирачка.

Кой управлява договора и кой само плаща

Белгийско-нидерландското военноморско партньорство разделя отговорностите според типа кораб. Белгия води подмяната на миночистачите, а Нидерландия води подмяната на фрегатите. Водещата държава управлява индустриалните отношения, държи договора и взема ежедневните решения. Партньорът плаща своя дял и получава кораби, но не е пряко срещу корабостроителницата на масата за преговори.

Тази конструкция работи, когато проектът върви добре. Белгийският проект за миночистачи не е довел до същия разрив: корабът „Турне“ се подготвя за морски изпитания, а по-старите съдове вече се прехвърлят към България (Арми Рекогнишън, Беърд Маритайм). Дванадесет кораба, строени от „Навал груп“, по график (Навал груп).

Нидерландският проект за фрегати обаче се разпадна като управленска схема. През юни 2023 г. нидерландското министерство подписа договор с „Дамен“ за четири противолодъчни фрегати, по две за всеки флот (Министерство на отбраната на Нидерландия).

Какво се обърка и колко струва

НРЦ описва базов проблем в проекта. Оръжията и сензорите вече не се побират в планирания корпус. По-голям корпус означава промени в задвижването, устойчивостта и цената. Корабът е пораснал, а с него и бюджетът.

Политическият риск идва от мащаба на поскъпването. Министърът Тео Франкен казва, че разходите са тръгнали от около 600 млн. евро на кораб. Белгийски медии съобщават, че сумата може да стигне 1,8 млрд. евро по цени от 2022 г. (РТБФ). Това са твърдения на министър и медийни публикации, не одитирани договорни стойности. Но дори по-ниските оценки означават удвояване.

Доставка през 2033 г. означава, че остаряващите белгийски фрегати „Леополд I“ и „Луиз-Мари“ може да бъдат изведени от строя, без да има с какво да бъдат заменени. Около 2030 г. Белгия може да остане без нито един разгръщаем ескортен кораб, точно когато НАТО иска от европейските флотове повече противолодъчен капацитет в Атлантика и Северно море.

Пазар има, свободен капацитет няма

Франкен казва, че иска алтернативни оферти от френски, германски, испански, италиански и турски корабостроителници до октомври. Френската „Навал груп“ вече произвежда серийно фрегатата ФДИ, но корабостроителницата ѝ в Лориан е заета до 2034 г. (Франс енфо). Испанската „Навантия“ току-що положи кила на третия кораб от класа Ф-110, но тези фрегати тепърва влизат на служба в испанския флот (Ла Вос де Галисия). В Европа поръчковите книги на строителите на фрегати са пълни. Проблемът не е липса на проекти, а липса на свободни производствени слотове.

Смяната на доставчика носи собствен риск. Германия наскоро прекрати своя програма за фрегати, в която „Дамен“ беше главен изпълнител, и се насочи към конкурента ТКМС. Това вече доведе до обвинения за неправомерно прекратяване и възможни искове за милиарди (Цайт, НЦЦ). Отмяната на отбранителен договор рядко е чисто рестартиране. Тя може да се превърне в отделен многогодишен правен спор.

Капанът

Белгия има три лоши варианта. Да остане с „Дамен“ и да поеме преразходите плюс празнината във флота. Да излезе и да се сблъска с разходи по прекратяването, загубено време и опашка при нов доставчик. Или да използва алтернативните оферти само като натиск, с надеждата, че Нидерландия ще принуди „Дамен“ да достави корабите.

Никой досега не е показал публично каква част от провала се дължи на „Дамен“, каква на нидерландското управление на програмата и каква на променени белгийско-нидерландски изисквания. Без такава разбивка октомврийското решение ще бъде взето частично на сляпо.

Програмата за миночистачи доказва, че съвместните поръчки могат да работят. Програмата за фрегати показва условието: и двамата партньори трябва предварително да знаят кой може да спре договора, кой плаща при забавяне и какво става, ако водещата държава изгуби контрол. Белгия не си е осигурила тези отговори. Всяко европейско правителство, което сега настоява за общи отбранителни покупки, трябва да зададе въпроса на Франкен преди подписването, не след него.