Белгия пази 193 млрд. евро на Euroclear

На 28 август белгийският министър на отбраната затвори вратата пред новия опит замразените руски държавни активи да бъдат използвани за Украйна. Причината е проста: нито едно правителство в ЕС досега не е предложило да покрие правния и финансовия риск, който пада върху Брюксел заради мястото, където се намират парите.

Два дни по-рано Швеция, Нидерландия, Полша и Испания изпратиха писмо до върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас. В него те поискаха Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, да проучи начини за използване на блокираните руски активи отвъд сегашния модел, при който се вземат само приходите от тях (правителство на Нидерландия, Ройтерс/ВТВБ). Белгийският министър на отбраната Тео Франкен отговори, че премиерът Барт де Вевер ще остане твърд в позицията си (Nieuwsblad). Отговорът на Белгия изглежда логичен, когато се види какво точно се очаква страната да поеме като риск.

„Юроклиър“ носи европейския риск

„Юроклиър“, базираната в Брюксел компания, която държи и урежда сделки с ценни книжа за банки и правителства по света, държи около 185–193 млрд. евро от приблизително 210 млрд. евро замразени активи на Руската централна банка в ЕС (Медуза, Commonspace). Тази концентрация превръща европейски политически въпрос в белгийски въпрос за отговорност. Ако ЕС премине от използване на печалбите към самите активи, първи срещу съдебни искове и ответни действия от Русия ще се изправят Белгия и „Юроклиър“.

Натискът вече е реален. „Монд“ съобщи за около 200 съдебни производства срещу „Юроклиър“ и девет арбитражни уведомления срещу Белгия (Le Monde). Според „Елипсис авока“ московски съд е разпоредил „Юроклиър“ да плати почти 250 млрд. долара. Решението не може да бъде изпълнено в ЕС, но показва докъде Москва е готова да стигне в ескалацията (Ellipsis Avocats).

Сегашният модел продължава да работи: ЕС използва лихвите и инвестиционните приходи от замразените активи, без да посяга на самите активи. На 5 август съюзът преведе още 1,4 млрд. евро на Украйна, с което общите приходи достигнаха около 8 млрд. евро (Европейска комисия). Писмото на четирите държави обаче твърди, че заемът от 90 млрд. евро за Украйна през 2026–2027 г., обезпечен с общия бюджет на ЕС, няма да бъде достатъчен. Според тях по-голям механизъм, който използва замразената главница, би дал на Киев по-предвидимо финансиране отвъд следващия транш (Euractiv).

Всички искат парите, никой не иска сметката

Позицията на Белгия е условна, не абсолютна. Външният министър Максим Прево заяви при посещение в Киев през август, че Белгия няма принципно възражение срещу използването на активите, ако правните и финансовите рискове бъдат споделени между всички държави членки чрез обвързващи гаранции (Kyiv Independent). Самото писмо на четирите държави признава тази логика, като изрично иска варианти, при които „рискът се носи от всички държави членки на ЕС“ (правителство на Нидерландия). Тези правителства обаче възприеха езика на Белгия, без да предложат механизъм, който отговаря на искането ѝ за безусловни гаранции без таван (Euronews).

Разликата между езика на солидарността и реалния бюджетен ангажимент личи по държави. Полският Радослав Шикорски каза, че Варшава е „готова да участва в застраховането на Белгия“, но полски медии не откриха публична правна формула за неограничено обезщетение (Radio ZET). Германският канцлер Фридрих Мерц настоя рисковете да бъдат разпределени според икономическия размер на страните, но не като празен чек. Германски публикации оцениха, че делът на Берлин в такава гаранция може да надхвърли 50 млрд. евро (Bundesregierung, FAZ). Франция и Нидерландия подкрепят принципа, но не са приели неограничена отговорност (Ouest-France, Tweede Kamer).

Франкен добави и по-остро напомняне към балтийските държави: да не притискат постоянно Белгия, докато тя участва в тяхната сигурност чрез мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, съобщи Nieuwsblad. Посланието беше пряко: солидарността не може да означава една държава да настоява за смелост, а друга да поема последиците.

Темата се очакваше да излезе отново около неформалната среща на външните министри на ЕС в Ирландия на 1–2 септември. Комисията казва, че „никога не е сваляла въпроса от дневния ред“ (брифинг на Комисията). Но политическата коалиция за използване на руските активи остава по-широка от коалицията, готова да гарантира пълната отговорност на Белгия. Докато няма правно обвързваща гаранция на равнище ЕС, която покрива риска на „Юроклиър“, отказът на Белгия не е блокаж. Той е цената на това страната да е домакин на инфраструктурата, която всички останали искат да използват.