Берси предлага бюджетно замразяване

Четирима икономисти, назначени от Берси, френското министерство на финансите, препоръчват т.нар. „нулева година“ за 2027 г.: едногодишно номинално замразяване на големи части от публичните разходи, което би спряло автоматичните увеличения, заложени във френските бюджети (Льо Фигаро). Според публикации за заключенията на експертната мисия Франция трябва да намери 126 млрд. евро икономии до 2032 г., за да не тръгне дефицитът към 7 % от БВП (Ъпдей). Самият доклад не е публикуван, затова числата трябва да се четат като изтекли оценки. Но предложението казва достатъчно: растежът и данъците вече не стигат.

Същите евро, по-високи цени, по-малко услуги

Номиналното замразяване означава, че болниците, училищата и пенсионните програми ще получат догодина същия брой евро като тази година. Ако цените се повишат дори умерено, всяко замразено евро ще купува по-малко. Инфлацията извършва съкращението без отделно политическо решение.

Точно това е механизмът. Проблемът на Франция не е една разточителна програма, а разходи, които растат по формула: пенсии, индексирани към цените, здравни разходи, които се увеличават със застаряването на населението, и социални плащания, които се вдигат автоматично. Замразяването атакува тези формули. Вместо да проектира отделно съкращение за всяко перо, правителството оставя инфлацията да намали реалната стойност на разходите.

Сметката е тежка. Френският публичен дълг беше около 113 % от БВП през 2024 г., почти двойно над референтната стойност на ЕС от 60 % (БНП Париба икономик рисърч). Само лихвените плащания се очаква да достигнат 77,4 млрд. евро през 2026 г., което вече ги прави най-голямото бюджетно перо на Франция (Бурсорама).

Дори при години на съкращения дълг може само да се стабилизира около 120 % от БВП до 2030 г. (БНП Париба икономик рисърч). За това ще е нужен първичен излишък, тоест повече приходи от разходи преди плащанията по лихвите, от около 0,8 % от БВП. Франция последно постигна такъв резултат между 1998 и 2001 г.

Инвеститорите за кратко третираха Франция като Италия

Пазарите не чакат политическият дебат да приключи. На 14 юли доходността по 10-годишните френски държавни облигации беше около 3,88 %, докато германските книжа със същия матуритет носеха приблизително 3,12 % (Идеал инвестисьор, Файненшъл таймс). Разликата от около 76 базисни пункта или 0,76 процентни пункта не се дължи само на страхове за бюджета. Ликвидността и очакванията за лихвите на ЕЦБ също имат значение. Но посоката на дефицита и политическата фрагментация във Франция са основните фактори.

По-острият сигнал дойде няколко дни по-рано. Около 9–10 юли цената на застраховката срещу фалит по френския държавен дълг за кратко надхвърли тази на Италия (КуиФинанца, Маркетскрийнър). Това беше моментна снимка, не окончателна присъда. Но тя пропука старо предположение в еврозоната: Франция заема като икономика от ядрото, Италия като периферна държава. За няколко търговски сесии редът се обърна.

Кой поема замразяването

Франция вече е в процедура на ЕС при прекомерен дефицит, формалният процес, който се задейства, когато дефицитът или дългът на дадена държава нарушат фискалните правила на съюза (Европейска комисия). Различните столици четат идеята за замразяване през собствените си страхове. Германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ нарече Франция европейския „рисков пациент“, като свърза диагнозата с политическата фрагментация и растящия дълг (ФАЦ). Белгия разпознава модела: според публикации собствената ѝ коалиция е изправена пред недостиг от 7,7 млрд. евро до 2029 г. (инфо.фр, 21нюз.бe).

По-дълбокият въпрос е дали реформираната фискална рамка на ЕС ще издържи, когато изпитанието е Франция. Тази рамка замени твърдите годишни цели с планове за дълга, договаряни отделно с всяка държава. Ако замразяването свие дефицита по убедителен начин, разходите по заемане ще паднат и рамката ще оцелее. Ако не успее, спредът ще се разшири, лихвите ще се натрупват и Франция ще стигне до по-трудни бюджетни избори под по-силен натиск от пазарите.

Експертната мисия е обсъждала изключение за минималните пенсии за старост, според публикациите (Ъпдей). Това показва основното напрежение: замразяването работи политически само ако част от разходите бъдат защитени, но всяко изключение прехвърля тежестта върху останалото — местни услуги, заплати в публичния сектор, болнични бюджети, инвестиции. Първият истински бюджетен спор ще бъде коя замразена линия може да се размрази.