Берлин планира рекорден дълг

Германия се готви да заеме много повече, отколкото личи от основния ѝ бюджет. Проектът за 2027 г. предвижда общо около 203,7 млрд. евро нов дълг през федералния бюджет, инфраструктурно-климатичния фонд и военния фонд на Бундесвера (Тагесшау, Цайт). До 2030 г. траекторията сочи към около 839 млрд. евро нови заеми (н-тв). Държавата, която десетилетие настояваше Южна Европа да свива разходите си, сега поема дълг с темп, който самият Берлин вероятно би блокирал преди пет години.

Една дългова спирачка, три канала за заемане

Германската конституционна „дългова спирачка“ — правило, което ограничава обичайните годишни дефицити — продължава да действа. Тя все още важи за редовния федерален бюджет. Но политически най-належащите разходи вече са изнесени основно извън него.

Механизмът минава през специални фондове. Инфраструктурно-климатичният фонд от 500 млрд. евро заема средства по собствена сметка, отделно от основния бюджет (Евроконстракт). Разходите за отбрана над 1 % от БВП бяха извадени от изчислението на дълговата спирачка с фискалната реформа от март 2025 г. (Тагесшау). Така заемите за 2027 г. се подреждат на пластове: 118,7 млрд. евро в основния бюджет (н-тв), 54,9 млрд. евро през инфраструктурния фонд и 30 млрд. евро през фонда на Бундесвера.

Получава се необичайна картина. Германия поема рекорден общ дълг, докато отделни министерства са под натиск за икономии. Финансовото министерство използва около 10 млрд. евро резерви, за да затвори дупки в плана за 2027 г. (Дойчландфунк). За 2028 г. вече се очаква нов недостиг от 30 млрд. евро (ад хок нюз).

Кой получава парите

Прекият ефект е за отбранителните и инфраструктурните компании. Инвестиционните разходи нарастват до около 117,5 млрд. евро през 2027 г., а само отбраната достига 130,1 млрд. евро (Девдискурс/Ройтерс). Това означава повече поръчки за строителство, инженеринг и военни доставки. БНП Париба изчислява, че фискалният завой може да повиши германския растеж с около 0,7 процентни пункта през 2026 г. чрез публични инвестиции и привлечени частни разходи (БНП Париба).

За домакинствата ползите са по-бавни и по-несигурни. По-добрите железници, цифрови мрежи и сигурност изискват години. В същото време натискът върху основния бюджет може да доведе до орязване на субсидии и промени в социалните разходи. Най-ясната цена остава за бъдещите данъкоплатци: доходността по 10-годишните германски облигации е около 2,94 % (Трейдинг икономикс), далеч от почти нулевите лихви, които правеха стария дълг евтин. При общ федерален дълг от 1,843 трлн. евро (Федерално министерство на финансите) по-високите лихвени плащания постепенно ще ограничават възможностите на бюджета през следващите години.

Европа разчита сигнала

Всяка съседна държава извлича различен извод. Франция вижда двоен стандарт: Берлин заема мащабно на национално равнище, докато според публикации настоява за съкращения от около 400 млрд. евро в следващия дългосрочен бюджет на ЕС (Ъпдей/Ройтерс). Италия получава политически аргумент: ако Германия може да заема сериозно за отбрана, Рим може да поиска сходна гъвкавост. Но свиването на спреда между италианските и германските облигации може да дойде просто от покачването на германската доходност, а не от по-нисък риск в Италия (Кориере). Полша гледа към бюджета на ЕС, където има заложено договорено съфинансиране за 212,6 млрд. злоти (Министерство на фондовете и регионалната политика).

Пазарите на облигации засега остават спокойни. Германия продължава да е еталонният заемополучател в еврозоната (Файненшъл таймс). Големият въпрос обаче е дали това са нови пари, или стари разходи, преместени в нов счетоводен съд. Правният тест за инфраструктурния фонд изисква единствено коригираните инвестиции в основния бюджет да достигат 10 % от разходите — правило, което измерва счетоводство, а не построени мостове (Евроконстракт). Министерствата могат да продължат да режат, докато специалните фондове продължават да заемат. Затова водещият риск не е само равнището на германския дълг. Въпросът е дали парите ще се превърнат в реален капацитет, преди да се отвори следващата бюджетна дупка.