Берлин заобикаля дълговата спирачка с €203 млрд.

Германската бюджетна политика отново е европейски въпрос, защото Германия едновременно увеличава дълга си у дома и настоява за по-строг бюджет на ЕС. На 3 септември федералните одитори предупредиха Бундестага, че правителството върви към дългов капан: федералният дълг може да се удвои от около 1,5 трлн. евро в края на 2020 г. до поне 3 трлн. евро през 2030 г., ако Берлин изпълни сегашните си разходни планове (ФАЦ, Бундестаг). Това има значение далеч отвъд Германия. Най-голямата икономика в Европа взема големи заеми за собствената си отбрана и инфраструктура, докато настоява за съкращения от около 400 млрд. евро в следващия бюджет на ЕС (Енвестир/Лез Еко). По-задлъжнял Берлин означава по-малко щедър Берлин за останалата част от континента.

Как 200 млрд. евро годишно минават покрай дълговата спирачка

Федералната сметна палата, институцията, която проверява дали федералното правителство харчи законно, не прогнозира дългова криза. Предупреждението ѝ е по-конкретно: новото заемане се насочва около германската дългова спирачка, конституционното правило, което ограничава федералния структурен дефицит до 0,35 % от БВП (Бундестаг). Правилото трябваше да не допуска големи дефицити в нормалния бюджет. Конституционната промяна от март 2025 г. отвори две изключения: разходите за отбрана над 1 % от БВП вече не се броят, а нов фонд за инфраструктура и климат за 500 млрд. евро може да взема заеми самостоятелно в продължение на 12 години (Федерално министерство на финансите).

Резултатът е рязко покачване на заемането. Нетният нов дълг в основния федерален бюджет нараства от 98 млрд. евро през 2026 г. до 167,3 млрд. евро през 2030 г. Само през 2027 г. общото ново заемане достига около 203 млрд. евро, когато се включат и специалните фондове (Бундестаг, Онвиста/Ройтерс).

Лихвените разходи показват кога заемането започва да измества политически избори. Според собствените прогнози на правителството те ще достигнат 80,7 млрд. евро през 2030 г. при общи федерални разходи от 635,4 млрд. евро (Бундестаг). Приблизително всяко осмо евро ще отива за обслужване на дълга. Това са пари, които бюджетът трябва да плати, преди да финансира училища, железници или данъчни облекчения.

Заемите са взети, мостовете още ги няма

Аргументът за заемане не е измислен. Бундесбанк посочи, че нетните фиксирани инвестиции в Германия са станали отрицателни през 2024 и 2025 г. за първи път след обединението. Това означава, че пътищата, железниците и енергийните мрежи са се износвали по-бързо, отколкото държавата ги е подменяла (Бундесбанк).

Но разрешаването на дълг е по-лесно от строителството. Институтът „Ифо“ установи, че през 2025 г. правителството е взело 24,3 млрд. евро чрез инфраструктурния фонд, докато федералните инвестиции са се увеличили само с 1,3 млрд. евро (Ифо). По-голямата част от новия дълг е заместила средства, които бюджетът така или иначе е щял да похарчи, вместо да добави нов капацитет. „Цайт“ съобщи, че досега са използвани само около 10 % от инфраструктурния фонд (Цайт). Финансовото министерство твърди, че реалният ефект на фонда трябва да се оценява за периода 2025–2028 г. (Федерално министерство на финансите), но засега това е обещание, не резултат.

Кой плаща в Европа

Когато Германия взема повече заеми, цената на заемането се повишава за всички в еврозоната. Германските облигации са базовата цена на „сигурния“ дълг в Европа. Ако тази основа се качи, инвеститорите искат по-висока доходност и от останалите правителства. Доходността по германските 10-годишни облигации вече надхвърли 3,36 %, достигайки 15-годишни върхове (Юронюз, Льо Монд). Франция, с публичен дълг от 115,6 % от БВП (Инсее), вече е в процедура на ЕС при прекомерен дефицит — формален механизъм, който принуждава правителствата с твърде големи дефицити да намаляват разходи или да вдигат данъци. Френският Сенат изчислява, че вноската на Франция в следващия бюджет на ЕС може да скочи от 26 млрд. евро на 36 млрд. евро годишно (Сенат). По-високите пазарни лихви правят този натиск по-тежък.

Политическото отражение вече се вижда в спора за следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС за 2028–2034 г., която Комисията предложи да бъде около 2 трлн. евро (Европейска комисия). Шест държави нетни вносителки, сред тях Германия и Нидерландия, настояват за сериозни съкращения (НОС). Полша се опасява, че германският бюджетен натиск ще доведе до намаляване на кохезионните фондове — средствата, с които ЕС подпомага по-бедните региони да догонват по-богатите. Около 28 % от полския износ отива за Германия, което прави германската стагнация пряк риск за полските производители (Жечпосполита).

Партньорите на Германия вече имат конкретно основание за неудобно подозрение: Берлин намира пространство за германските приоритети по-бързо, отколкото за общите европейски. Дали това ще се промени зависи от въпроса, който докладът на одиторите оставя отворен: дали инфраструктурният фонд ще се превърне в реални инвестиции, или ще остане начин старите разходи да се преетикетират с нов дълг.