Берлин запълва бюджета с дълг

Германското правителство одобри 838 млрд. евро ново заемане за периода 2027–2030 г., разпределено между отбрана, инфраструктура и климат (БМФ, Дойче веле). Въпросът е дали тези пари ще платят за нови железници, електропреносни мрежи и отбранителен капацитет, или просто ще позволят на Берлин да извади стари разходи от видимия бюджет. Първите числа по-скоро сочат към второто.

Повечето пари не са нови

Ключовото понятие тук е допълняемост: дали всеки зает евро финансира проект, който иначе не би се случил, или само заменя пари, които правителството така или иначе би похарчило от редовните приходи.

Институтът „ифо“ провери това с данни за 2025 г. — първата година, в която германският специален инфраструктурен фонд работеше. Берлин зае 24,3 млрд. евро през фонда. Реалните федерални инвестиции обаче нараснаха само с 1,3 млрд. евро спрямо 2024 г. Изводът на „ифо“ е, че 95 % от новия дълг не са се превърнали в допълнителни инвестиции. Институтът за германска икономика в Кьолн изчислява 86 % изместване. И при двете оценки основната част от „инфраструктурното“ заемане е отишла за запълване на дупки в обикновения бюджет.

Икономистът от финансовото министерство Армин Щайнбах отговори, че разходите са били действително допълнителни, защото при по-строги финанси не биха били направени. Тази защита трудно може да се провери счетоводно. Сметките показват друго: заемането расте много по-бързо от измеримите инвестиции.

Как дълговата спирачка остава непокътната на хартия

Германската дългова спирачка — конституционно правило, което ограничава структурното заемане на правителството до 0,35 % от БВП — формално продължава да действа. Берлин обаче насочва голяма част от новите разходи около нея чрез два механизма.

Първият е, че разходите за отбрана и сигурност над определен праг са изцяло извадени от ограничението. През 2027 г. това изключение покрива 85,4 млрд. евро от общо 118,7 млрд. евро нов дълг в основния бюджет. Спирачката важи за всичко, освен за военните разходи.

Вторият механизъм са специалните фондове — извънбюджетни сметки със собствено право да поемат дълг. Този дълг не се вижда в годишните бюджети на министерствата, но остава върху публичния баланс. Общо Германия ще заеме над 200 млрд. евро само през 2027 г. (БМФ, „Ройтерс“ чрез „Маркетскрийнър“). В същото време всяко неотбранително министерство поема 1 % съкращение на разходите. Бюджетът за транспорт пада от 27,9 млрд. на 26,4 млрд. евро (vergabeblog.de).

Противоречието с еврооблигациите

Германия може да си позволи този ход, защото съотношението на дълга ѝ към БВП е около 62,5 % (Евростат). Италия, с дълг от 135,3 % от БВП и в процедура при прекомерен дефицит — процесът на ЕС за държави, които нарушават правилата за дефицит или дълг — няма такова пространство. Тази асиметрия прави германската позиция срещу общото европейско заемане все по-трудна за защита: Берлин заема в необичаен мащаб на национално равнище, докато продължава да блокира еврооблигации, които биха дали сходен фискален капацитет и на други държави членки. Италия и Испания вече заедно настояват за общ европейски дълг.

Изпълнението е реалното ограничение

Германските данъкоплатци ще наследят по-високи лихвени разходи: планираните плащания по дълга скачат от 33,6 млрд. евро през 2026 г. до 82,1 млрд. евро през 2030 г. („Зурплус магазин“). „Скоуп рейтингс“ оценява, че програмата може да добави 0,3–0,4 процентни пункта към годишния растеж, но само ако проектите действително бъдат построени. „Брюгел“ предупреждава, че по-големите отбранителни бюджети без координирани обществени поръчки няма да създадат ефективни производствени линии.

Най-тясното място не са парите. 36 % от бюджета за модернизация през 2025 г. останаха неизразходвани, защото капацитетът за планиране и скоростта на обществените поръчки не смогнаха. Тестът за тези 838 млрд. евро ще бъде прост: завършени железници, работещи мрежи и използваем военен капацитет. Самата бюджетна аритметика не гарантира нито едно от трите.