Украинският мир минава край ЕС

На 23-24 май Русия изстреля ракета „Орешник“, способна да носи ядрен заряд, към покрайнините на Киев. Това беше третата употреба на това оръжие във войната. До 48 часа главният украински преговарящ вече беше в германското канцлерство с националните съветници по сигурността на три европейски сили, за да очертават мирен процес, от който Съединените щати на практика са се оттеглили.

Обстрелът и отказът

Ударът беше най-мащабната руска атака през 2026 г.: около 90 ракети, включително 36 балистични, и 600 дрона бяха насочени към Киев. Загинаха най-малко четирима души, а около 100 бяха ранени. Институтът за изследване на войната оцени цената на този пакет за Москва на около 361 млн. долара (Институт за изследване на войната). След това руското външно министерство нареди на всички чуждестранни дипломати да напуснат Киев и обяви, че започва „системни удари срещу украински военно-промишлени обекти“ (Ал Джазира).

Нито едно европейско правителство не се съобрази. Говорителят на френското външно министерство нарече искането „нова форма на сплашване“ и заяви, че Париж няма да евакуира хората си (Льо Фигаро). В Берлин политическият директор на германското външно министерство, високопоставен, но не и министерски представител, извика руския посланик Нечаев. Това беше премерен сигнал за твърдост, без пълна политическа ескалация (Дойчландфунк). Полша предупреди, че всеки удар срещу нейното посолство ще бъде третиран като „умишлен акт на агресия“ (Полсат нюз). Над 50 държави осъдиха Русия в Съвета за сигурност на ООН (Кийв пост, ООН).

Вашингтон избра друг тон. Държавният секретар Рубио не осъди ударите и отбеляза, че Киев е „много опасно място“ (Радио Свободна Европа/Радио Свобода). Той потвърди, че американските мирни разговори са „замразени“.

Е3 действа бързо

На 26 май главният украински преговарящ Рустем Умеров се срещна в Берлин с Е3 — формат, който събира Германия, Франция и Обединеното кралство чрез техните национални съветници по сигурността (Укринформ). Домакин беше германецът Гюнтер Заутер. Канцлерът Мерц отсъстваше, което изглеждаше като съзнателен знак за предпазливост на най-високо ниво.

Е3 няма договор, секретариат или правен мандат. Форматът възникна през 2003 г. за преговорите с Иран по ядрената му програма и обединява трите европейски постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Брекзит не прекрати британското участие, защото Е3 работи изцяло извън структурите на ЕС. Предимството му е скоростта: общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, тоест рамката за съвместна дипломация на блока, обикновено изисква единодушие между 27 държави и седмици координация. Е3 може да се събере за дни. На 20 май Зеленски предложи да се формализира канал „Е3 плюс Украйна“ (РБК-Украйна).

Скоростта струва легитимност

Тази скорост има цена. Полша, най-големият регионален военен поддръжник на Украйна, няма място на масата. Италия, третата по големина икономика в ЕС, също не участва. Възражението на Варшава е структурно: размерът и географията на Полша я правят естествен участник във всеки разговор между Европа, Киев и Москва (Жечпосполита). Участниците в Е3 отговарят, че по-малките формати преговарят по-бързо. Няма публичен протест от полски представители, насочен конкретно срещу срещата от 26 май, но напрежението е видимо.

Разделението не е само процедурно. Франция и Италия подкрепят отварянето на дипломатически канал към Москва. Германия, Полша и балтийските държави се противопоставят, защото според тях разговори преди руско изтегляне биха възнаградили агресията (Евронюз). Външните министри на ЕС обсъдиха назначаването на официален специален представител за Украйна на срещата „Гимних“ в Лимасол на 27-28 май. Това е неформален формат на министрите, без обвързващи решения. Говорителят на ЕС обаче охлади очакванията: пратеник би бил подходящ едва „когато Русия покаже реална готовност да сложи край на войната“ (Европейска служба за външна дейност).

Докато официалният канал е блокиран, неформалната бързина на Е3 замества институционалния процес на ЕС. Държавите, които са най-пряко изложени на руска агресия, Полша и балтийските страни, остават извън формата, в който се обсъжда тяхната сигурност. Полша въоръжава украинската фронтова линия. Италия финансира възстановяването. Нито една от двете не е на масата, където се чертаят условията за мир.