Берлин и Варшава спорят за 6,6 млрд. евро

Унгария вдигна ветото си върху 6,6 млрд. евро военни средства на ЕС за Украйна. Това обаче не реши спора, а го премести към по-трудния въпрос: парите да възстановят ли част от разходите на държавите, които вече са изпратили оръжие, или да купят ново въоръжение за фронта? Германия и Полша застанаха от двете страни на този спор и показаха пукнатина в обещанието за споделяне на тежестта, върху което стъпва европейската подкрепа за Киев.

Фонд, който не може да покрие собствените си обещания

Европейският механизъм за подкрепа на мира е извънбюджетен фонд, в който държавите от ЕС внасят национални средства за военна помощ. Той е извън редовния бюджет, защото договорите на ЕС не позволяват военни разходи от общия бюджет. Логиката е проста: държавите изпращат оръжия на Украйна двустранно, а след това искат частично възстановяване на разходите от общата каса (Eur-Lex).

Унгария блокираше тази каса повече от две години. Когато Будапеща оттегли ветото си в началото на юни, средствата станаха достъпни, но натрупаните искания за възстановяване вече са около 43 млрд. евро (Brussels Signal). Фондът покрива около 40 % от стойността на предаденото въоръжение (Ground, Arab News/AFP). Дори тази част вече изглежда недостижима.

Кая Калас, върховният представител на ЕС по външната политика, предложи средствата да се разделят в три посоки: частични възстановявания за държавите членки, нови съвместни покупки за Украйна и финансиране за военната обучителна мисия на ЕС за Украйна. Според публикации разпределението би било 900 млн. евро за обучение, 1 млрд. евро за обществени поръчки и 4,7 млрд. евро за плащания към държавите членки (EEAS, Babel).

Кой плаща за това, че е действал първи

Германия настоява парите да увеличат текущата бойна способност на Украйна. Държавният секретар в министерството на отбраната Себастиан Хартман каза, че средствата от механизма, които не се използват веднага за възстановяване на разходи, пак трябва да подкрепят Украйна. Ден по-късно министърът на отбраната Борис Писториус обеща още 300 млн. евро за чешката инициатива за боеприпаси, която осигурява нови доставки, вместо да компенсира стари (BMVg).

Полша вижда нарушена договорка. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик заяви, че Варшава иска пълно възстановяване на около 450 млн. евро за вече доставено въоръжение (RMF24). Очакваните нива на компенсация според публикации са паднали от около 84 % на 46 % и може да се свият още под натиска на новото разпределение (Censor). Това са преговорни числа, не приети ставки, но обясняват тревогата.

Словакия показва, че недоволството не е само полско. Братислава предостави изтребители МиГ-29 и система за противовъздушна отбрана С-300 при предишното правителство, пакет на стойност около 700 млн. евро. Досега е получила само 92 млн. евро от механизма (Bankier). Служители са очаквали около 250 млн. евро; сега може да получат около една десета от тази сума (Denník N). Премиерът Роберт Фицо заяви, че ще повдигне въпроса пред председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, защото според него средства са били пренасочени от донорите към директни разходи за Украйна (Aktuality.sk).

Две логики, един фонд

Швеция, която също чака средства от механизма, представя помощта за Украйна като дългосрочна необходимост за сигурността, а не като сметка за възстановяване (GP). Скандинавските държави като цяло подкрепиха германския подход на срещата на министрите на отбраната (RBC Ukraine).

Едната група гледа на механизма като на договор за споделяне на тежестта, който трябва да спази вече поети ангажименти. Другата го вижда като военновременен инструмент, който трябва да обслужва непосредствените нужди на Украйна на бойното поле.

И двете позиции имат основание. Украйна има спешни дефицити в противовъздушната отбрана и боеприпасите, а новите покупки имат пряк военен ефект, какъвто възстановяването на стари разходи няма (EEAS). Но Полша и Словакия изпразниха част от националните си арсенали с разбирането, че Европа ще сподели цената. Ако тази договорка бъде разредена със задна дата, най-бързите държави ще платят най-високата политическа и финансова цена.

Окончателна таблица за разпределението не е публикувана. Компромисът на Калас остава предложение, не приета формула (Tagesschau). Въпросът за следващия кръг преговори е кой е решил, че намаляването на компенсациите със задна дата е приемлива изходна позиция.