Атаките в Черно море оставят корабите без ескорт

Когато румънските спасители подновиха издирването на 16 октомври, седем моряци от танкера Wine Trader все още бяха в неизвестност (Ройтерс). От началото на октомври търговски кораби потъват или се подпалват край бреговете на Румъния и България, и двете членки на ЕС и НАТО. Данните за причината се различават при отделните кораби, а нито НАТО, нито ЕС е обявил план за защита на корабоплаването.

Какво документира България и какво остава неустановено в Румъния

Първата загуба е на 5 октомври, когато кораб за превоз на царевица потъна край румънския бряг. Министерството на вътрешните работи на Румъния съобщи за двама загинали и 11 спасени, но не посочи причина (МВР на Румъния).

Българските данни са по-конкретни: правителството посочи какво е поразило корабите. На 6 октомври София съобщи, че въздушни и морски дронове са ударили два търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната — морската зона отвъд териториалните води, в която държавата има права върху ресурсите, но не контролира преминаващите кораби (БТА). Единият от двата кораба потъна.

На 13 октомври Министерството на транспорта на България регистрира още две атаки (Министерство на транспорта на България). Единият кораб, HS Dignity, потъна. Петима моряци бяха спасени, а 11 бяха обявени за изчезнали (Франс прес).

Румънските случаи са по-неясни. В средата на октомври два танкера, Yara J и Wine Trader, се подпалиха край пристанището Сулина. В първото съобщение на Румънската морска администрация се казва, че на Wine Trader е избухнал пожар и от 12-членния екипаж са спасени петима; причина не е посочена (Румънската морска администрация чрез Аджерпрес).

Президентът Никушор Дан заяви, че дронове са ударили и двата танкера. Правителството му обаче не потвърди изцяло тази версия. Временно изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируцъ каза, че военният радар не е отчел дрон, насочващ се към Yara J (Аджерпрес).

Обвинението срещу Русия не доказва кой е извършил атаките

Външният министър на Румъния Оана Цою държи Русия изцяло отговорна за опасната обстановка в Черно море. Това е политическа оценка за източника на риска и е по-лесна за обосноваване. По-трудно е да се докаже кой е изстрелял всеки дрон, а нито едно правителство не е представило такова доказателство.

Румен Радев заяви, че Русия имала полза от атаките, но София не разполагала с убедителни доказателства, за да посочи извършителя (БТА). На 16 октомври и Дан заяви, че било твърде рано да се докаже руска отговорност (Ди Си Нюз). Най-пряката връзка досега идва от един анонимен военен източник от НАТО, който е съобщил на Ройтерс, че дроновете, ударили танкерите край Сулина, идвали от Русия (Ройтерс).

Съюзниците се придържат към същата линия. На 15 октомври Франция осъди атаките, но заяви, че не е установила връзка между поредицата инциденти и Москва (Министерството на външните работи на Франция). България е поискала от ЕС и НАТО техническа помощ за проследяване на дроновете.

Кой би могъл да защити корабите

На 15 октомври Дан и Радев се срещнаха с генералния секретар на НАТО Марк Рюте (To Brief). Рюте посочи, че по източния фланг на НАТО вече са разположени средства за защита от дронове. Той не обяви патрули или ескорт за търговските кораби (НАТО).

Всяка операция на алианса би изисквала съгласието на правителствата членки. Посланиците им предстои да обсъдят обстановката в Черно море (Радио Румъния Интернешънъл). България е поискала от НАТО бойни самолети и системи за борба с дронове.

Лидерите на ЕС се срещнаха на 16 октомври и настояха да се гарантира безопасното преминаване на всички търговски кораби (Европейски съвет). Те осъдиха атаките край България и Румъния, без да посочат извършителя. Отделно обвиниха Русия за по-широката ѝ кампания срещу украинските пристанища. Военноморска мисия не беше обявена.

Засега Румъния разполага с предложение за помощ. Според Дан френски технически екип е предложил съдействие, а финансираните от ЕС румънски системи за противовъздушна отбрана ще бъдат готови след година и половина до две години и половина (Радио Румъния). Предложението за помощ все още не осигурява кораб или радар на място.

Данните позволяват ясен извод: България е съобщила за преки удари с дронове по четири кораба (БТА, Министерство на транспорта на България). Причината за пожарите на румънските танкери остава по-неясна. Нито НАТО, нито ЕС е обявил операция за защита на корабите. Докато правителствата на съюзниците не вземат решение за такава операция, екипажите, пътуващи към украинските пристанища и Дунав, остават сами пред този риск.