Румънска платформа удвоява добива на газ

На 120 метра дълбочина в Черно море, край румънския бряг, вече стои производствена платформа, по-висока от повечето европейски небостъргачи. „Нептун Алфа“ тежи 16 500 тона, висока е 225 метра и е проектирана да работи до голяма степен без постоянен екипаж (ОМВ, Trend). Операторите ѝ, ОМВ Петром и свързаната с румънската държава Ромгаз, казват, че 160-километровият газопровод до брега е завършен, а първият газ се очаква през 2027 г. (The Diplomat, Agerpres).

При пълен капацитет находището би произвеждало около 8 млрд. куб. метра газ годишно. Това почти удвоява сегашния добив на Румъния, който е около 9–10 млрд. куб. метра (GTAI, Enerdata). Извлекаемите запаси са приблизително 100 млрд. куб. метра, а разходът за разработката от 4 млрд. евро се поделя поравно между двата оператора (ОМВ). Това е достатъчно, за да промени газовото снабдяване в Югоизточна Европа. Не е достатъчно, за да размести цените в целия ЕС.

Търговците резервират тръбите, преди газът да е дошъл

Най-ясният сигнал за търговски интерес идва от унгарската граница. При интерконектора Чанадпалота, точката, през която румънският газ влиза в Унгария, целият оставащ капацитет до 2032 г. вече е резервиран. Още 30–40 % от капацитета до 2036 г. също е зает (Portfolio). През юли потоците от Румъния към Унгария достигнаха рекордните 7,7 млн. куб. метра дневно (Világgazdaság). Публичен договор за покупка, пряко свързан с „Нептун Дийп“, засега не е известен. Но търговците си осигуряват транспорт така, сякаш газът ще дойде.

България също се подготвя. „Булгартрансгаз“ планира да удвои капацитета по маршрута от Гърция през България към Румъния — от 5 на 10 млрд. куб. метра годишно до 2027–2028 г. (Mediapool, News.bg). Този коридор свързва гръцките терминали за втечнен природен газ с Централна Европа и дава на газа южно-северен маршрут, който досега липсваше. За Гърция ефектът е по-двусмислен: румънският офшорен газ потвърждава смисъла на инфраструктура, в която гръцки компании участваха, но може да намали бъдещото търсене на гръцки втечнен газ в България и Румъния, ако румънският газ се окаже по-евтин (iefimerida).

Кой печели, кой плаща и какво още не е включено в сметката

Румънското правителство очаква около 20 млрд. евро бюджетни приходи през целия живот на проекта (Știripesurse). Акционерите на ОМВ получават голям производствен актив в ЕС в момент, когато новите европейски газови източници са редки. Унгария и България получават реалистична алтернатива на руския газ, макар че „реалистична“ и „договорена“ не са едно и също.

По-ниските сметки за потребителите засега не са доказани. Газът се търгува на свързани пазари, така че по-големият румънски добив не води автоматично до по-ниски цени. Самата Румъния го показва: дори в дни, когато вътрешното производство надхвърля потреблението, цените „ден напред“ — тоест за доставка на следващия ден — пак се повишаваха под натиска на по-широките европейски условия (Energy Focus Romania).

Има и разход за сигурност, който липсва от публичната икономика на проекта. Платформата се намира в същото Черно море, където по-рано този месец атаки с дронове срещу танкери при руския терминал Новоросийск принудиха Казахстан да спре износа на суров петрол (To Brief). Румъния вече сваля дронове близо до границите си. Букурещ казва, че преди старта през 2027 г. са нужни по-добри радари, дронове и сензори за защита на платформата (Marketscreener, Antena 3). Този разход не фигурира в нито една публична прогноза за приходите.

GTAI оценява, че след 2027 г. Румъния може да разполага с 3–5 млрд. куб. метра годишно излишък за износ (GTAI). Това стига, за да промени снабдяването в Югоизточна Европа. Не стига, за да пренастрои ценовата система на континента. Платформата доказва, че Румъния може да изведе газа на брега. Остава да се види кой ще го купи по дългосрочни договори, на каква цена и колко ще струва защитата на огромна почти безекипажна конструкция в оспорвано море.