BPM предлага сливане за 50 млрд. евро

„Банко БПМ“ предложи на 7 юни сливане с „Монте дей Паски ди Сиена“, което би създало група на стойност около 50 млрд. евро, с 2 900 клона и очаквани синергии за 1,1 млрд. евро („Кориере дела сера“, „Блумбърг“). Ако бъде приключена, сделката ще създаде втората по активи банка в Италия след „Интеза Санпаоло“.

„Интеза“ реагира в рамките на часове, като свика извънредно заседание на борда, за да подготви контраоферта заедно със съюзниците си „Унипол“ и БПЕР („Ил Фато куотидиано“). Така банковото сливане се превръща в първи ход от по-широка битка между средиземноморския и северноевропейския модел на консолидация.

Френска банка с италианска стратегия

„Креди Агрикол“, френската банка, която държи 22,8 % от „Банко БПМ“, е гласувала единодушно в подкрепа на сделката в борда на БПМ („АднКронос“). След сливането делът ѝ би се разредил до около 12,8 %, но тя би останала най-големият единичен акционер в далеч по-голяма институция („Кориере дела сера“).

Сметката е проста: 12,8 % от 50 млрд. евро струват повече от 22,8 % от 20 млрд. евро. На практика френска банка би станала опорният акционер във втория по големина кредитор на Италия.

За Рим сделката решава друг проблем. Италианското финансово министерство все още държи 4,8 % от „Монте дей Паски“ — остатък от спасителната операция за 5,4 млрд. евро през 2017 г., когато държавата притежаваше 68 % от банката. След сливането този дял би паднал под 2 %, което ще позволи на правителството да обяви спасителната операция за приключена, без да продава акции на открития пазар („Куотидиано“). Финансовият министър Джорджети от години посочваше този път за излизане.

Южна Европа се консолидира

Четири дни преди съобщението на БПМ Франция, Италия и Испания изпратиха общо предложение до Европейската комисия. Според тях банковата фрагментация задържа около 230 млрд. евро ликвидни активи, които не могат да се движат свободно през границите в еврозоната („Юронюз“).

Предложеното решение е доброволен режим, който да позволи на трансгранични банкови групи да обединяват капитал и ликвидност. Законодателното предложение се очаква през 2027 г.

Сделката БПМ–„Монте дей Паски“ се вписва в вече започнала вълна на консолидация. БПСЕ приключи през април придобиването на португалската „Новобанко“ за 6,7 млрд. евро — най-голямата трансгранична банкова сделка в еврозоната от повече от десетилетие („Шаланж“). „УниКредит“ държи 34,35 % от германската „Комерцбанк“, а срокът за офертата ѝ изтича на 16 юни („Финанц магазин“).

Средиземноморските банки трупат мащаб. Северноевропейските регулатори засега не се движат със същата скорост.

Кой плаща и кой печели

Очакваните синергии за 1,1 млрд. евро ще дойдат основно от затваряне на припокриващи се клонове — вероятно около 300 в Ломбардия, Тоскана и Венето („АскаНюз“). Данни за съкращения не са обявени, но в банковия сектор икономиите от разходи почти винаги идват от персонала. Служителите са очевидната губеща страна.

Берлин междувременно блокира офертата на „УниКредит“ за „Комерцбанк“ с национални аргументи, докато принципно подкрепя Банковия съюз — рамката на ЕС за общ банков надзор. Напускащият заместник-председател на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви, че Европа се нуждае от „истински европейски банки“, за да се конкурира с американските („Блумбърг“).

Дори след сливането обаче БПМ–„Монте дей Паски“ би струвала едва около 6 % от пазарната капитализация на „Джей Пи Морган“. Вътрешните сливания създават национални шампиони. Те не затварят трансатлантическата разлика.

Средиземноморският натиск за общо използване на ликвидността сега се сблъсква с германска и нидерландска съпротива. Това са същите правителства, които повече от десетилетие блокират ЕДИС — Европейската схема за застраховане на депозитите, общ предпазен механизъм, който би гарантирал банковите депозити в цялата еврозона (Европейска комисия).

Без такава гаранция капиталът остава зад национални граници. Никоя банка няма силен стимул да прехвърля пари към дъщерно дружество в друга държава, ако гарантирането на депозитите там може да се окаже недостатъчно при криза. Южна Европа строи по-големи банки. Северният капитал няма да потече на юг, докато някой не поеме риска върху депозитите. Засега такъв гарант няма.