Великобритания задържа танкера Smyrtos

Действията на Великобритания срещу „Смиртос“ превърнаха санкциониран танкер от сенчестия флот в реален тест за морско правоприлагане. Британските сили прихванаха кораба, преместиха го на котва край южното крайбрежие и го оставиха под разследване по правомощия, които Лондон разреши през март (британското правителство). Корабът беше задържан за проверки, но не е публично обявено, че е конфискуван заедно с петролния си товар (Би Би Си · „Гардиън“).

Тесният правен вход в морето

Правната врата е тясна. Военен кораб не може да спре чужд танкер в открито море само защото товарът му изглежда политически подозрителен. Според чл. 110 от Конвенцията на ООН по морско право, международния договор, който задава основните правила в морето, военен кораб може да се качи на чужд съд само в ограничени случаи. Един от тях е разумно подозрение, че корабът няма националност.

Затова флагът е решаващ. Ако „Смиртос“ е плавал под фалшив флаг или на практика е бил без държава, Великобритания вероятно е имала законен път към борда. След това Лондон може да приложи вътрешни инструменти, включително санкционните правила срещу Русия и морските правомощия в Закона за полицията и престъпността.

Това разграничение решава дали Европа има изпълним казус срещу конкретен кораб, или само политическо възражение срещу сенчестото корабоплаване. Британският санкционен режим обхваща включени в списъци плавателни съдове, транспортни активи и фирмите около тях. Той обаче не създава автоматично право за изземване на товар навсякъде, където има съмнение за руски петрол („Ашърст“).

Франция показва същата правна предпазливост. В по-ранния случай с „Тагор“ френските власти се съсредоточиха върху подозрения за фалшив камерунски флаг, преди да ескортират кораба за проверки. Във френското отразяване „Смиртос“ е представен като операция, водена от Великобритания, а не като доказателство, че вече съществува постоянен европейски режим за качване на борда („Льо Фигаро“ · „Льо Монд“).

Разпокъсаната сила на Европа

Точно в тази разпокъсаност се намира европейският залог. ЕС разшири списъците с плавателни съдове, забраните за пристанища и ограниченията върху морските услуги чрез пакетите си от санкции (Съветът на ЕС). По-трудният въпрос е кога правителствата могат да преминат от документи към принудителна проверка в морето („Евронюз“).

Държавите имат лостове на различни места. Великобритания и Франция могат да действат, когато военноморският капацитет, прокуратурата и санкционното право се подредят в една линия. Нидерландия има по-силни инструменти през Ротердам, финансите, застраховането и правилата за съответствие (правителството на Нидерландия). Гърция е изложена по друг начин, защото корабните услуги, чартирането, застраховането и средиземноморската практика стоят близо до всеки по-широк прецедент (Нюз247 · „Евронюз Гърция“).

Германия подчертава рисковете за сигурността, но и ограниченията пред действия без твърди доказателства. Германски публикации посочиха проверки за безопасност и екологичен риск след качването на борда на „Смиртос“ (Цет Де Еф · „Дойче веле“). Отделни германски материали повдигнаха по-широки тревоги за охранители на рейсове на сенчестия флот, включително предполагаеми бивши фигури, свързани с „Вагнер“, но няма публични доказателства, които да свързват тези твърдения със самия „Смиртос“ (НДР).

Ирландия показва защо този прецедент ще бъде следен внимателно от държави, които разчитат повече на правна сигурност, отколкото на военноморски обхват. Ирландското отразяване разглежда „Смиртос“ като юрисдикционен тест и подчертава разликата между това Великобритания да разреши правомощия и това реално да ги използва (Ар Ти И · „Айриш таймс“). Включването в санкционен списък създава натиск. Качването на борда все още изисква правна опора.

Отвореният въпрос е конкретен. Великобритания не е публикувала доказателствата, които са направили „Смиртос“ достъпен за проверка, резултатите от инспекцията или следващата правна стъпка срещу екипажа, собственика, оператора или товара. Дотогава „Смиртос“ задава тесен прецедент: санкциите могат да се превърнат в правоприлагане във вода само когато статутът на флага, вътрешното право и оперативният капацитет се срещнат на едно място.