Феърфорд: обвинението на Лондон без общ отговор

На 12 октомври правителството на Великобритания заяви, че иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция (Islamic Revolutionary Guard Corps, IRGC) „почти сигурно“ е ръководил подозрителната дейност край базата RAF Fairford в Англия, където са разположени американски бомбардировачи, използвани в конфликта с Иран (UK government). Публично представените доказателства засега са оскъдни. Полицията не е открила взривни устройства, а седем мъже са арестувани, но на никого не е повдигнато обвинение (Counter Terrorism Policing, Reuters). Двадесет и девет външни министри признаха британското обвинение, но изявлението им не предвижда общи действия. Достъпът до военните бази на всяка страна остава под контрола на нейното правителство (joint statement).

Какво е установила полицията досега

Инцидентът започва около 00:45 ч. на 27 септември, когато полицията в Gloucestershire получава сигнал за три подозрителни автомобила, насочили се към базата (Gloucestershire Police). Въоръжени полицаи спират колите край село Whelford и арестуват петима мъже. В автомобилите откриват бензин, а не бомби (Counter Terrorism Policing).

Полицията не е потвърдила публично, че целта е била базата във Феърфорд (Gloucestershire Police). Петимата мъже са освободени под гаранция. По-късно полицията арестува още двама мъже в Лондон, които също са освободени под гаранция (Counter Terrorism Policing).

Арестите и обвинението на правителството са два отделни въпроса. Министрите могат да оповестят разузнавателна оценка за това кой е ръководил операцията. Полицията разследва случилото се на място, а прокуратурата решава дали доказателствата са достатъчни за обвинение. Съдебен процес може изобщо да не разгледа кой е дал заповедите. Разузнавателната оценка не зависи от присъда.

В какво обвинява Лондон

Правителството на премиера Анди Бърнам формулира оценката си с две различни степени на увереност: координация от Иран била „много вероятна“, а ръководство от IRGC — „почти сигурно“ (UK government). Още на 28 септември посланикът на Иран отрече страната му да е замесена и поиска Великобритания да представи доказателствата си (Reuters).

Министърът на вътрешните работи Шабана Махмуд заяви, че дейността е била координирана от познат на властите човек, намиращ се в Иран, но не го назова (UK government). Нито един министър не е публикувал разузнавателните данни зад тази оценка.

Заедно с обвинението Лондон обяви санкции срещу двама иранци (UK government). Публикуваните правни основания обаче се отнасят до по-широки дейности по шпионаж и планиране на нападения и не споменават Феърфорд (UK sanctions list).

Какво подписаха съюзниците и какво оставиха настрана

Партньорите на Великобритания подбраха внимателно формулировките си. Двадесет и девет външни министри заявиха, че „признават приписването на отговорност от страна на Обединеното кралство“ — израз, който оставя извода за ролята на IRGC като британска оценка (joint statement). Изявлението не създава общ списък със санкции, процедура за споделяне на разузнавателни данни или автоматичен отговор при бъдещ инцидент.

Нито НАТО, нито ЕС приеха изявлението, затова то няма колективна тежест в рамките на тези организации. Санкциите на ЕС например изискват единодушие, тоест всяка отделна държава членка може да ги блокира. Текстът не поставя такъв процес в ход.

Изявлението приема британската оценка като позиция на Великобритания. То не съдържа независимо заключение на съюзниците или договорен общ отговор. Публично достъпната информация не показва какви разузнавателни данни партньорите може да са видели поверително.

Подписването не променя и това, че достъпът до базите се решава от националните правителства. Испания подписа изявлението, но през март отказа на САЩ да използват базите в Рота и Морон за операцията срещу Иран, съобщи премиерът Педро Санчес пред парламента (La Moncloa). Отказът предхожда случая във Феърфорд и не показва как Мадрид оценява този инцидент. Той показва кой решава какво да излита от испанска територия.

Евентуалният процес във Великобритания ще разглежда действията на задържаните край Феърфорд, но може изобщо да не стигне до въпроса кой ги е ръководил. Отговорът зависи от разузнавателни данни, които Лондон не е публикувал. Правителствата, признали британската оценка, не са поели общ ангажимент за отговор, затова при нов инцидент край европейска база всяка приемаща страна пак ще решава сама.