Брюксел натиска Иван Турудич

Само 27 % от хърватските граждани и 28 % от компаниите смятат съдебната система в страната за независима, според Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2026 г., публикуван на 17 юли (Комисия, Индекс.хр). Корупцията остава „широко разпространена“, отчита Комисията, макар прокуратурата да води активно дела. Годишният доклад описва проблема. Той обаче не може да принуди Хърватия да го реши.

Натоварена прокуратура, празно доверие

Главата за Хърватия не описва институционален срив. Антикорупционни органи има, а прокурорите работят. Разликата между тази активност и общественото доверие обаче е огромна. Основният инструмент на Комисията остава цикъл от диалог, препоръки и последващо наблюдение, а не задължителни разпореждания (Комисия). Самата Комисия признава, че изпълнението на предишни препоръки отслабва в целия ЕС (Комисия). Няма и автоматична връзка между констатациите за върховенството на закона и решенията за европейско финансиране (Ю Ей Перспективс).

Преди една държава да влезе в ЕС, Брюксел има реална сила на контрол: може да забавя преговорите и да изисква реформи като цена за членството. Отразяването на същия цикъл от доклади във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ показа контраста чрез Сърбия, където слабите оценки за върховенството на закона още влияят върху пътя на страната кандидат (ФАЦ). След присъединяването инструментите рязко се стесняват. Брюксел не може да замрази пари само защото съдилищата не се ползват с доверие; трябва да докаже, че проблемите с върховенството на закона пряко застрашават управлението на европейски средства (Регламент 2020/2092, Център за европейска реформа). А член 7, най-тежката процедура на ЕС, която може да отнеме правото на глас на държава членка, изисква политическо съгласие между правителствата, каквото досега не е постигнато срещу нито една страна. Ниското доверие в съдилищата не задейства само по себе си нито един от тези механизми.

Спорът кой преследва измами с европейски средства

Един европейски инструмент все пак има правомощие да води дела. Европейската прокуратура може да разследва и преследва престъпления, които засягат бюджета на ЕС, в участващите държави членки (Регламент за Европейската прокуратура). Хърватия участва в нея. Европейската прокуратура не може да възстанови общото доверие в хърватските съдилища, но когато става дума за европейски пари, тя има правна власт, каквато годишният доклад няма.

Конфликтът е за това къде свършва тази власт. Конституционният съд на Хърватия поиска от Съда на ЕС, най-висшата съдебна инстанция на Съюза в Люксембург, да се произнесе за границата между компетентността на Европейската прокуратура и тази на хърватската национална прокуратура, ДОРХ. Комисията се намеси с аргумента, че главният държавен прокурор на Хърватия Иван Турудич не може да бъде смятан за независим и безпристрастен при решаването на тази граница (Телеграм.хр). „Ферфасунгсблог“, германска платформа за конституционно право, разглежда спора като предупреждение какво се случва, когато национална прокурорска система започне да ограничава европейската прокуратура отвътре в държава членка (Ферфасунгсблог).

Залогът е ясен. Ако хърватските институции успеят да стеснят обхвата на Европейската прокуратура чрез вътрешни конституционни механизми, други участващи държави ще получат модел за същото. Единственият прокурорски орган на ЕС би започнал да действа по волята на националните системи, които трябва да наблюдава.

Какво може и какво не може Брюксел

Фактите не подкрепят рамката за санкционна криза. Хърватският случай показва структурно ограничение: държава членка може година след година да живее с изключително ниско доверие в правосъдието и трайна корупция, докато Комисията регистрира проблема и препоръчва сходни реформи. Брюксел може да диагностицира проблема с върховенството на закона в Хърватия, но може да прилага принуда само когато той засяга европейски средства, правото на ЕС или компетентността на Европейската прокуратура. Не и когато сам по себе си подкопава вътрешното демократично доверие.

Спорът за компетентността на Европейската прокуратура вече е в Съда на ЕС в Люксембург. Решението ще покаже дали единственият прокурорски орган на ЕС може да действа пълноценно в държава членка, чийто главен прокурор според Комисията е компрометиран. Отговорът ще дойде от Люксембург. Сътрудничеството, което той ще изисква, ще зависи от Загреб.