Брюксел задържа €9 млрд. за Унгария

На 31 август унгарското правителство обяви, че е изпълнило всички 27 условия за върховенството на закона и борбата с корупцията, които Брюксел беше поставил за освобождаването на около 10 млрд. евро замразени средства по плана за възстановяване (Euronews, DTEurope). Правителството на Петер Мадяр се опитва да убеди Европейската комисия, че е демонтирало достатъчно от системата за контрол върху правосъдието и публичните средства, изградена при Виктор Орбан.

Да обявиш, че си изпълнил условията, обаче не означава да получиш парите. Комисията вече посочи, че не може да оцени унгарските етапни цели, докато Будапеща не внесе официално искане за плащане. Такова искане все още няма (брифинг на Комисията).

Средствата са от Механизма за възстановяване и устойчивост — следковидния фонд на ЕС, който плаща на правителствата само след като докажат, че са изпълнили договорените реформи и инвестиции (регламент за механизма). Унгарските 6,5 млрд. евро безвъзмездни средства и 3,5 млрд. евро заеми бяха блокирани с години заради проблеми с върховенството на закона (страница на Комисията за унгарския план). Досега реално са пристигнали само около 920 млн. евро предварително финансиране, тоест аванс преди пълната проверка (HVG, ING). Останалите 9 млрд. евро зависят от следващата оценка.

Календарът, който решава за парите

Сега важни са три дати. 31 август беше последният ден, в който Унгария можеше да предприеме действия, които да се броят към етапните цели. От днес Комисията не може да зачита нови мерки, включително по плащания, които вече е спряла (насоки на Комисията за приключването, PubAffairs Bruxelles). Будапеща има срок до 30 септември да подаде искането си за плащане с доказателства. След това Брюксел трябва да плати до 31 декември, ако оценката е положителна (Европейски парламент, EPRS, 2EU Brussels).

Унгарските 27 условия са необичайно широки: 21 засягат корупцията и прозрачността, четири са свързани с независимостта на съдебната власт, а две се отнасят до одита на използването на европейски средства (Euronews). Както писахме миналата седмица, последната реформа разшири антикорупционния контрол, като даде възможност всеки да поиска преглед на дела, прекратени от прокуратурата.

Въпросът пред Комисията вече е дали тези закони са създали институции, които могат реално да разследват корупция, или само са добавили нови процедури на хартия.

Какво показва връщането на активите от фондациите

Най-големият отделен елемент в унгарския пакет с доказателства е връщането на 1 284 млрд. форинта държавни активи, приблизително 3,2 млрд. евро, от т.нар. фондации в обществен интерес (Portfolio). Брюксел възразяваше срещу тези фондации, защото правителството на Орбан ги използваше, за да прехвърля университети, дялове в компании и имоти към управителни съвети със слаб контрол. Сега Унгария показва, че контролът се е върнал при държавата.

Губещите са съветите и политическите мрежи, които управляваха тези активи. Най-големият пример е „Матиас Корвинус Колегиум“ — водещата образователна фондация на Орбан. Но прехвърлянето на активите обратно под контрола на министри заменя един проблем с отчетността с друг (VG).

Самото връщане на активите не финансира нищо. За унгарските домакинства значение има дали Комисията ще приеме доказателствата и ще освободи 9-те млрд. евро по механизма, предназначени за модернизация на енергийната мрежа, железопътния транспорт и жилищата (страница на Комисията за унгарския план).

Срокът има реални последици

Крайният срок по Механизма за възстановяване и устойчивост не е формалност. Румъния вече прие загубата на 770 млн. евро, след като политическите партии не успяха да приемат единен закон за заплатите в публичния сектор преди 31 август (Romania Insider, Bloomberg). Испания загуби около 197 млн. евро, след като Брюксел отхвърли алтернативите ѝ на премахването на данъчно предимство за дизела, според El Español. Нито една от двете държави не беше обвързана с условия за върховенството на закона. Загубите им дойдоха от неизпълнени етапни цели.

Унгарският случай е по-труден. Академичен анализ в European Journal of Risk Regulation установява, че 27-те унгарски условия са по-широки от полския пакет, който беше съсредоточен основно върху съдебната власт. Това прави доказването по-тежко (Cambridge University Press).

Полша показа, че Брюксел е готов да възнагради демократично възстановяване след смяна на правителството. Но Варшава също трябваше да подава искания, да представя доказателства и да чака оценка преди всеки транш (Rzeczpospolita). Германия, най-големият нетен платец в ЕС — държава, която внася в бюджета на съюза повече, отколкото получава, около 18 млрд. евро годишно — иска да подкрепи реформаторския курс на Мадяр (Бундесбанк). Но за германските данъкоплатци условността също трябва да има съдържание (FAZ).

Унгария още не е отблокирала парите. Тя е оставила на бюрото на Брюксел досие с доказателства. Сега Комисията трябва да реши дали правната поправка вече е работещ контрол, и има срок до декември да го направи.