Брюксел натиска Китай за търговския дефицит

Европейската комисия поиска от Китай да покаже „осезаеми резултати“ за намаляване на търговския дефицит, който според испански публикации е около 360 млрд. евро годишно (eldiario.es, La Vanguardia). Германски медии го описват като приблизително 1 млрд. евро на ден, които отиват към Китай (Euronews). Числото е силно, но има нужда от контекст: търговският дефицит показва разликата между това, което Европа купува от Китай, и това, което продава обратно. Това не са пари, които просто изчезват от икономиката. Политическият натиск зад тази сума обаче е реален. По-трудният въпрос е дали правните инструменти на Брюксел, създадени да разглеждат продукт по продукт, могат да отговорят на индустриална стратегия, която работи по цели вериги на доставки.

Право по отделни казуси срещу конкуренция по цели вериги

Срокът, поставен от търговския комисар Марош Шефчович, звучи решително, но търговската защита на ЕС не действа като аварийна спирачка. За да наложи антидъмпингови мита, тоест данъци върху внос, продаван в ЕС под цената на вътрешния пазар на износителя, Комисията трябва да докаже, че дъмпингът съществува и че вреди на европейски производители. Тя трябва да установи и пряка причинно-следствена връзка между двете (European Commission, EU Regulation 2016/1036). Антисубсидийните разследвания следват сходна логика: Комисията трябва да посочи конкретна държавна помощ и да проследи вредата от нея (WTO SCM Agreement). Всяко разследване обикновено отнема около четиринадесет месеца. „Китайски свръхкапацитет“ е икономическа диагноза, не правно заключение.

Механизмът вече работи по реални случаи. Китайските производители на гуми са увеличили дела си на европейския пазар от около 18 % през 2021 г. до над 30 % през 2025 г., а предложените мита могат да достигнат 45,3 % за някои компании (Le Figaro). Митата върху електромобилите вече създадоха прецедент. Но всеки такъв случай защитава една част от европейската индустрия, докато повишава разходите за вносители, заводи надолу по веригата и понякога за потребителите.

Четири столици, четири сметки на риска

Това не е спор между „Европа“ и Китай с единен европейски глас. Всяко правителство вижда различна цена.

Германия се движи към по-твърда европейска линия, но с ясно притеснение от ответни мерки. В автомобилния сектор са обявени над 100 000 съкращения, според Euronews, макар изследвания от Кил да сочат, че само около една трета от загубите на Германия на световните пазари се дължат на китайската конкуренция. Останалото идва от високите енергийни разходи и вътрешни проблеми (FAZ). Делът на Китай в германския внос на галий, метал, необходим за чипове и светодиоди, е скочил от 28,9 % през 2023 г. до 47,4 % през 2025 г. (Merkur). Ако Пекин ограничи износа на галий, германските производители на чипове и електроника ще усетят удара бързо. Затова Берлин търси целеви инструменти и диверсификация на доставките, а не спирала от мита (Spiegel).

Франция, която е сред най-твърдите гласове в ЕС по китайската търговия, посочва друг пропуск: китайските плъгин хибриди засега остават извън специфичните мита за електромобили, което отваря възможност продажбите да бъдат пренасочени натам (Le Figaro). Испания подкрепя наблюдението, но се опасява от ответни мерки срещу износа си на свинско месо, вино и спиртни напитки (Vinetur). Нидерландия затегна контрола върху износа на оборудване за производство на чипове към Китай, но едновременно лобира във Вашингтон срещу нови ограничения, които биха ударили АСМЛ, най-голямата ѝ технологична компания (Reuters). Държавите, които най-силно настояват за мита, не винаги са тези, които първи ще понесат риска от ответен удар. Това разминаване ограничава докъде ЕС може да стигне общо.

Тестът за причинност, който Брюксел не може да прескочи

Правилата на Световната търговска организация изискват вредата да не се приписва на дъмпингов внос, когато други фактори я обясняват (WTO Anti-Dumping Agreement). Ако слабостта на германската индустрия идва отчасти от енергийните разходи и недостатъчните инвестиции, Комисията не може законно да прехвърли цялата щета върху китайските цени. Разликата между чужда нелоялна практика и вътрешен провал ще реши колко дела Брюксел може да спечели.

До октомври срокът дава на Комисията лост за натиск. След това въпросът е дали правните досиета продукт по продукт могат да се превърнат в отговор, съизмерим с мащаба на проблема. И кой ще плати за всеки такъв отговор: работниците, защитени от новите мита; заводите, които ще поемат по-високи входни разходи; или испанските свиневъди и германските автомобилни доставчици, които първи ще се сблъскат с китайските ответни мерки.