Temu и крипто под данък за 450 млрд. евро

Пратките от Тему, сделките с криптоактиви и онлайн залаганията влизат в спора за бюджета на ЕС, защото Брюксел търси пари, без да иска по-голям чек от националните столици. Според публикации се обсъждат пет нови източника на приходи за около 450 млрд. евро в бюджета за 2028-2034 г., но засега няма публичен правен текст, който да потвърждава списъка, ставките или очакваните постъпления, посочени от „Ил Фато Куотидиано“.

Дългът е реален, опаковката е политическа

„Следващо поколение ЕС“ създаде проблема с изплащането. По време на пандемията ЕС взе общ дълг, а Комисията вече е аргументирала, че нови европейски приходи трябва да помагат за обслужването му и да намалят натиска върху националните вноски в КОМ(2021) 570. Съветът остави тази посока отворена, когато подкрепи коригиран пакет за новото поколение собствени ресурси.

Изборът е тесен. ЕС може да реже програми, да поиска повече пари от правителствата, да заеме отново или да обложи дейности, които минават през граници. Според публикуваната информация пакетът залага на последния вариант, защото следващият бюджет трябва едновременно да носи разходи за Украйна, отбрана и конкурентоспособност и да пази старите програми.

Затова евтините пратки имат значение. Такса върху вноса с ниска стойност може да изглежда в Брюксел като европейски приход, но избирателите ще я видят при плащане или в цената на доставката. Малтийски евродепутати вече я представят като налог върху покупките от Тему, Шейн и АлиЕкспрес, според „Ловин Малта“.

Сметката отива при онзи, който не може да я избегне

Юридическият платец и реалният платец невинаги съвпадат. Ако криптоплатформа плати таксата, тя може да си върне разхода чрез по-високи комисиони или по-голяма разлика между цената „купува“ и „продава“. Ако я платят операторите на залагания, клиентите може да получат по-лоши коефициенти или по-малко промоции.

Таксата върху пратките работи по същия начин. Брюксел може да я събира от платформи, превозвачи или вносители, но тежестта пак може да се прехвърли в крайните цени. Кой ще плати зависи от пазарната сила: големите платформи може да поемат част от разхода, превозвачите да го прехвърлят нататък, а продавачите с ниски маржове директно да го добавят към сметката на купувачите.

Сегашната система на приходите на ЕС още не съдържа тези обсъждани мерки. Тя стъпва върху източници като мита, приходи на база ДДС, вноски, свързани с пластмасите, и плащания според националния доход по Решение 2020/2053. Собствената страница на Комисията за бюджетните приходи описва тази система, а не договорен пакет за криптоактиви, залагания или пратки.

Разделението между държавите следва същата логика. Ако новите европейски приходи заместят част от вноските, които правителствата плащат според националния доход, финансовите министерства получават повече пространство. Ако обаче те просто финансират по-голям бюджет, нетните платци пак ще имат по-висока сметка към ЕС, само че през по-малко видим канал.

Това е важно за Германия и Нидерландия, които обикновено настояват най-силно за ограничаване на размера на бюджета. Важно е и за Франция и Полша, но по различни причини. Франция иска да защити земеделските разходи, докато публичните ѝ финанси остават под натиск от ЕС, след като Съветът откри процедура при прекомерен дефицит през юли 2024 г.. Полша има пряк интерес от кохезията и земеделието, защото Варшава продължава да представя европейските фондове като централни за своята програма за 2021-2027 г..

Всяка столица има право на вето

Най-твърдото ограничение не е икономическо. То е правно и политическо. Решенията за собствените ресурси изискват единодушие и национално одобрение по член 311, а дългосрочният бюджет също изисква единодушие по член 312.

Това дава лост на всяка столица. Едно правителство може да превърне спор за пратки, залагания, криптоактиви, отстъпки или общия размер на разходите в спор за целия бюджет. Брюксел може да иска приходи, които изглеждат по-малко като национален чек, но столиците решават дали тази опаковка ще издържи.

Затова съобщаваните 450 млрд. евро засега са сигнал за преговори, а не готов данъчен план, докато липсва правен текст. Изплащането на дълга е фиксирано. Отвореният въпрос е кой ще получи сметката и колко ясно избирателите ще я видят.