Брюксел готви 400 милиона въглеродни квоти

На 17 юли Европейската комисия публикува прегледа си на Схемата на ЕС за търговия с емисии — основния европейски пазар, чрез който замърсяването получава цена. Изборът е ясен: Брюксел може да запази темпа, с който таванът върху индустриалните емисии се свива, или да даде на тежката промишленост повече време и повече безплатни квоти (Европейски парламент, Carbon Herald).

Спорът дали правилата са прекалено амбициозни обаче прикрива по-неудобния въпрос. Щедрото безплатно разпределение вече е отслабило ефекта от въглеродната цена за голяма част от тежката индустрия, а правителствата често са харчили приходите от квотите за почти всичко друго, но не и за това да помогнат на фирмите да се декарбонизират.

Как работи таванът

Схемата за търговия с емисии е система от типа „таван и търговия“. ЕС определя общ лимит за емисиите от електроцентрали, стоманодобивни предприятия, циментови заводи, авиокомпании и корабни оператори. Всяка фирма трябва да притежава по една търгуема квота за всеки тон въглероден диоксид, който отделя.

Този таван намалява всяка година с фиксиран процент — в момента 4,4 % от 2028 г. нататък (Argus). При такъв темп лимитът би стигнал до нула около 2039 г.

Очакването е Комисията да удължи този хоризонт. От институцията вече са дали сигнали, че квоти ще се издават „дълбоко през 40-те години“, а Полша настоява годишното намаление да бъде по-близо до 3 % (Euronews).

Предложението включва и т.нар. инвестиционен ускорител: 400 млн. нови квоти, които да бъдат продадени на търг, за да се наберат средства за чисти технологии. Мярката е представяна като първа фаза от планираната Банка за индустриална декарбонизация (S&P Global). Повече квоти на пазара означават по-ниска стойност на всяка от тях. Компаниите, които вече са купили квоти на по-високи цени, поемат загубата; тези, които са изчакали, получават по-евтино съответствие с правилата.

Безплатните квоти вече смекчиха удара

Официалната въглеродна цена е около 70 евро за тон, но повечето индустриални замърсители не плащат сума, близка до нея. Данни на германската агенция за околна среда показват, че енергоемките компании са получили почти 91 % от квотите си безплатно през 2025 г., а на пазара все още е имало излишък от около един милиард сертификата (Frankfurter Rundschau).

Високата пазарна цена има по-слаб ефект, когато фирмите получават повечето разрешителни безплатно. За много индустриални оператори реалната цена е била по-близо до 10 евро за тон (Aither).

Безплатните квоти бяха замислени като защита срещу „изтичане на въглерод“ — преместване на производство и работни места към държави без въглеродна цена. Според SteelWatch обаче три големи стоманодобивни компании са получили 25,7 млрд. евро под формата на безплатни квоти, докато са инвестирали едва 3,2 млрд. евро в намаляване на емисиите (Euronews). Защитата срещу преместване се е превърнала в субсидия за отлагане на промяната.

Десет правителства искат повече пространство — две предупреждават, че това наказва ранните инвеститори

Декларация на десет държави, водена от Италия и Полша, твърди, че сегашният курс рискува да изтласка индустрията извън Европа (Eunews). Полският аргумент тежи повече заради електроенергийния микс на страната, в който въглищата все още имат голям дял: една и съща въглеродна цена удря полска фабрика по-силно от френски конкурент, който работи с електричество от ядрени централи (Energetyka24).

В Италия стоманодобивът и циментовата индустрия са под натиск от нарастващи разходи, след като безплатното разпределение започна да намалява от януари 2026 г. (Bruegel).

Швеция и Финландия са на обратната позиция. Шведският министър на климата Йесика Розенкранц заяви, че Стокхолм ще се противопостави на всяко разводняване на правилата, защото компании, вложили милиарди в стомана без изкопаеми горива, не трябва да губят това предимство заради по-евтино мръсно производство (Omni). Германската стоманодобивна компания Saarstahl, която инвестира в производство на основата на водород, предупреди, че по-меките правила поддържат мръсната стомана изкуствено конкурентна (Zeit).

Къде отидоха въглеродните приходи

Начинът, по който правителствата харчат приходите от търговете за квоти, е почти толкова важен, колкото самият таван. Полша е получила над 200 млрд. злоти от схемата от 2012 г. насам. През 2024–2025 г. обаче повече от 26 млрд. злоти от общо 32,5 млрд. злоти приходи са отишли в общия бюджет, докато само около 32 млн. злоти са били насочени пряко към климатични цели (Money.pl).

Когато правителствата прибират парите, вместо да ги използват за адаптация на фирмите и домакинствата, индустрията поема разходите без публичните инвестиции, заради които системата изобщо е създадена.

Европейският въглероден пазар е намалил обхванатите емисии приблизително наполовина от 2005 г. насам (Florence School of Regulation). По-голямата част от индустриалната промяна обаче тепърва предстои. Ако Комисията удължи безплатните квоти, без да затегне инвестиционните условия, тя ще защитава днешните производители повече, отколкото ще финансира утрешната индустрия.