Bulgargaz замразява таксите към Botas

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ замразяват за 15 месеца договора си за достъп до газова инфраструктура. През този период „Булгаргаз“ ще плаща само за капацитета, който реално използва, вместо да покрива фиксирани такси за резервиран достъп независимо дали през него минава газ (fakti.bg). За държавна компания, която досега плащаше значителни дневни суми за достъп до турски маршрути за втечнен природен газ без гарантирани доставки, това означава реално облекчение.

Как кризисната застраховка стана разход

Договорът е от началото на 2023 г., когато европейските правителства търсеха спешни алтернативи на руския тръбен газ. България си осигури достъп през турската инфраструктура, включително до маршрути, свързани с внос на втечнен природен газ. Идеята беше проста: ако друг източник отпадне, София да има готов канал за доставка.

Проблемът е в начина, по който работят договорите за капацитет. „Капацитет“ не означава самия газ, а правото да се използва място в тръба или входна точка. Таксата за капацитет прилича на наем за паркомясто: плаща се независимо дали автомобилът е там. Когато газът беше оскъден, а цените се движеха рязко, такава застраховка имаше логика.

Пазарът обаче вече е различен. Потреблението на газ в ЕС е с около 17 % под нивата отпреди кризата (Blockonomi). През юли 2026 г. Европейската комисия съобщи, че не вижда непосредствени рискове за сигурността на газовите доставки през следващата зима (European Commission). Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, европейският регулаторен орган в енергетиката, също отчете, че пазарите на едро са се стабилизирали допълнително след кризата от 2022-2024 г. (2EU Brussels).

При по-слабо търсене и по-спокойни доставки „Булгаргаз“ използва турския маршрут ограничено. Фиксираните плащания за него все по-малко изглеждаха като застраховка и все повече като разход без насрещна полза. Дни преди замразяването енергийният министър потвърди, че преговорите все още са в „работна фаза“ и няма финализирани параметри (blitz.bg). Протоколът е временна корекция, не окончателно излизане от договора.

Кой печели и кой още чака

Първият печеливш е „Булгаргаз“. По-ниските фиксирани разходи подобряват паричния поток на компанията. „Боташ“ от своя страна запазва договора жив, вместо да рискува ескалация или неплащане.

Българските потребители обаче не бива автоматично да очакват по-ниски сметки за газ. Регулираната цена за юли беше 37,70 евро/мВтч без таксите за достъп и пренос, което е месечно увеличение от 5,84 %, макар и все още под някои европейски показатели (serbia-energy.eu). Дали спестяването от „Боташ“ ще стигне до битовите тарифи зависи от това как Комисията за енергийно и водно регулиране ще отчете облекчението и дали „Булгаргаз“ няма да използва средствата за други дефицити.

Тези дефицити са значителни. „Топлофикация София“ има дългове за около 1,2 млрд. евро, а този товар е пряко свързан и с баланса на „Булгаргаз“ (fakti.bg). Спестеното от замразяването на договора с „Боташ“ лесно може да бъде погълнато от загубите в системата, вместо да се превърне в по-ниски сметки за домакинствата.

Защо съседите следят внимателно

Замразяването има значение и извън България, защото Югоизточна Европа е в конкуренция за маршрути. Гърция управлява междусистемната газова връзка с България, която има годишен капацитет от 3 млрд. куб. м с възможност за разширение до 5 млрд. куб. м, и разполага с два терминала за втечнен природен газ (ICGB). Румъния очаква първи добив от черноморското находище „Нептун Дийп“ през 2027 г., като производството при пълно натоварване трябва да достигне около 8 млрд. куб. м годишно (OMV Petrom).

Ако достъпът през Турция остане по-евтин в дългосрочен план, това отслабва търговската логика на маршрутите, свързани с Гърция. Именно това притеснение беше поставено и в гръцки публикации (gr.euronews.com). Засега обаче няма данни замразяването да е изместило обеми от гръцката инфраструктура.

България няма нужда да се отказва от турския маршрут. Нуждае се от цена, която го третира като опция за използване, а не като сметка, която се плаща независимо от нуждата. За следващите 15 месеца това е постигнато. Дали временната мярка ще стане постоянна зависи от предоговаряне, чиито условия остават неясни. Засега България е получила облекчение по скъпа застраховка, но не и освобождаване от договора. Потребителите може изобщо да не видят спестяването, ако вътрешните дългове в енергетиката го погълнат първи.