България заделя €992 million за ЕСМ

На 20 май парламентът ратифицира договора за Европейския стабилизационен механизъм, с което България пое ангажимент за около 992 млн. евро внесен капитал в постоянния фонд за финансова подкрепа на еврозоната (ЕСМ, „София глоуб“). ЕСМ е общият резерв, от който правителствата в еврозоната могат да получат помощ, когато държава членка или банковият ѝ сектор изпаднат в сериозно затруднение. Гласуването завърши процеса, започнал с въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г. Пет месеца по-късно смяната на валутата мина по-спокойно от страховете. Истинският тест обаче е фискален: след като паричната политика вече се определя във Франкфурт, бюджетът остава основният инструмент на България за поемане на икономически шокове.

Инструментът, от който България се отказа, отдавна не работеше

От 1997 г. страната беше във валутен борд — режим, който фиксира курса към еврото и лишава централната банка от възможността самостоятелно да определя лихвите или да финансира икономиката чрез печатане на пари (ЕЦБ). В продължение на 29 години България не можеше да обезцени лева, без да разруши собствената си парична рамка. Влизането в еврозоната направи това ограничение постоянно, но практическата промяна беше малка. По-осезаемата придобивка е политическа: място и глас в Управителния съвет на ЕЦБ, където се вземат решенията за паричната политика на еврозоната (блог на ЕЦБ).

Самата сметка по ЕСМ е поносима. Фондът разполага със 700 млрд. евро записан капитал (ЕСМ), а първоначалните вноски на България са около 120 млн. евро годишно за пет години. Останалата част ще бъде разсрочена за 12 години (БТА).

Цените останаха спокойни, но дефицитът не

Първите данни за инфлацията изглеждат по-добре от очакваното. ЕЦБ оценява, че смяната на валутата е добавила само 0,3–0,4 процентни пункта към потребителските цени, главно в услуги като ресторантьорството, където закръгляването нагоре е най-лесно (блог на ЕЦБ). Европейската комисия прогнозира инфлация от 2,9 % за цялата 2026 г. (ЕК).

Бюджетната картина е по-неудобна. Дефицитът за 2025 г. достигна 3,5 % от БВП, над маастрихтския таван от 3 %, който членовете на еврозоната трябва да спазват („Икономик“ по данни на Евростат). Бивш заместник-министър предупреди публично, че България рискува процедура при прекомерен дефицит — формалният механизъм на ЕС, чрез който Брюксел притиска правителствата да коригират разходите си, когато нарушат правилата („Новините“). През ноември 2025 г. Международният валутен фонд призова България да ограничи ръста на заплатите в публичния сектор и да насочи повече разходи към инвестиции (МВФ).

Страна, която три десетилетия не е имала независима парична политика, познава този тип ограничение. Но нарушаването на фискалните правила още в годината на влизането в еврозоната изпраща неудобен сигнал.

Разломът в Източна Европа се разширява

Влизането на България в еврозоната изостря разделението между източните членки на ЕС. Румъния, която се присъедини към ЕС в същия ден като България през 2007 г., има дефицит от 7,9 % от БВП — най-високия в съюза — и плаща 7,38 % доходност по 10-годишните си облигации. България плаща 4,34 % („Економика.нет“). Две държави, тръгнали от една и съща европейска стартова линия през 2007 г., вече живеят в различна реалност на дълговите пазари.

Чехия, по-богата и от двете, върви в обратната посока. На 11 май премиерът Бабиш отмени годишните доклади на правителството за готовността за еврото и обяви темата за затворена поне до 2030 г. Обществената съпротива е между 66 и 80 %, а Чешката национална банка държи основната си лихва с около 1,25 процентни пункта над тази на ЕЦБ („Икономицки деник“).

България остава най-бедната държава в ЕС по БВП на човек от населението, а 49 % от гражданите ѝ се противопоставяха на еврото преди въвеждането му („Ал Джазира“). По-евтините трансгранични плащания и по-ниските разходи за финансиране стигат първо до износителите и по-големите компании. Закръгляването на цените удря най-силно хората с най-ниски доходи. Дали сделката ще се окаже изгодна зависи от нещо, с което България има трудности от години: да държи публичните разходи под контрол, когато изборите тласкат политиците в обратната посока. Осем избора за пет години показват, че този натиск няма да изчезне.