България обмисля вето върху 21-вия пакет санкции

21-вият пакет санкции на ЕС срещу Русия започва да се оформя. Дипломати насочват мерките към сенчестия петролен флот, руски банки и Руската православна църква („Хромадске“, „Ес енд Пи Глоубъл“). В София политически фигури вече спорят дали България трябва да блокира части от пакета, за да защити патриарх Кирил и интереси, свързани с „Лукойл“. Спорът има тежест, защото възражението на една държава може да забави санкциите за всички 27.

Тази уязвимост е заложена в самите договори.

Как едно правителство спира останалите

Санкциите на ЕС са част от Общата външна политика и политика на сигурност, сферата, в която държавите членки са запазили външната политика под национален контрол, вместо да я прехвърлят на Брюксел. Член 31 от Договора за Европейския съюз прави единодушието основно правило. Всяко правителство трябва да е съгласно, иначе решение няма (обяснението на Съвета за санкциите).

Процедурата върви на два етапа. Първо правителствата приемат политическо решение кой да бъде санкциониран и защо, по член 29 от Договора за ЕС. След това отделен регламент по член 215 от Договора за функционирането на ЕС превръща решението в задължителни икономически ограничения, които банките и компаниите в единния пазар трябва да спазват („Ферфасунгсблог“). Ветото стои на първия етап. Ако една столица откаже политическото решение, икономическият механизъм не може да се задейства. Останалите 26 не могат да надгласуват несъгласната държава, както могат при повечето закони за вътрешния пазар.

Едно правителство с концентриран вътрешен интерес може да принуди останалите да избират: да приемат възражението или да загубят целия пакет.

Унгария показа, че този подход работи

Будапеща демонстрира тактиката през 2022 г. Унгария поиска руският православен патриарх Кирил да бъде изваден от шестия санкционен пакет на ЕС. ЕС прие и премахна Кирил от списъка, за да запази по-широката сделка („Ройтерс“, „Политико“). Унгария нямаше нужда да убеждава никого, че Кирил заслужава защита. Достатъчно беше да направи цената на оставането му в списъка по-висока от цената на изваждането му.

Урокът беше разбран и другаде. През 2023 г. българският президент заплаши да наложи вето върху санкции срещу руския ядрен сектор („Ройтерс“). Сега български политически фактори търсят изключения от 21-вия пакет, свързани с Кирил и с „Лукойл“, който управлява най-голямата рафинерия в България, тази в Бургас („Ес енд Пи Глоубъл“). Рафинерията е ключова за снабдяването с горива в страната, което дава на София лост, далеч по-силен от религиозната символика.

Няма публични доказателства, че Унгария координира сегашната позиция на България (страницата на Съвета за санкциите срещу Русия). По-важният структурен извод е друг: координация не е необходима. Щом едно правителство е показало, че възражение срещу едно име може да промени санкционен пакет, всяка столица с чувствителен вътрешен проблем разбира как работи инструментът.

Мотивите се различават: енергийна зависимост, експозиция към рафинерия, религиозни връзки. Лостът е същият. Унгария и Словакия получиха изключения за тръбопроводния петрол в шестия пакет, като се позоваха на енергийните ограничения на държави без излаз на море (шестият пакет според Съвета). По-рано тази година те забавиха 20-ия пакет заради спор с Украйна, преди да оттеглят ветото си през април („Джиопост“). Не е нужен блок. Самото правило за единодушие създава лоста.

Какво остава неясно

Най-голямата празнота е формалният статут на българското искане. Договорният механизъм и унгарският прецедент са ясни. Това, което нито един публичен документ на Съвета не потвърждава, е дали София официално е поискала изваждане на имена или мерки от проекта за приложение към 21-вия пакет. Българският политически сблъсък се отразява в местните медии; преговорите в Съвета остават закрити. Дали това ще стане реална блокада, или ще остане сигнал преди финалните преговори, зависи от поведението на София, когато дипломатите представят окончателния текст.

След 20 санкционни пакета (страницата на Съвета за санкциите срещу Русия) ЕС е изградил сериозен икономически натиск срещу Москва. Всеки нов кръг обаче минава през същата ключалка на единодушието. Това е съзнателен избор в договорите: външната политика остава под национален контрол. Цената се натрупва. Всеки път, когато останалите 26 приемат тясно възражение, за да спасят пакета, следващата столица научава, че тактиката е достъпна и че ЕС вероятно ще плати цената, вместо да загуби сделката.