България влиза в процедура за дефицита

Европейската комисия реши да препоръча процедура при прекомерен дефицит срещу България малко след влизането в еврозоната. Така първият бюджет на страната в евро се превръща и в график за корекция. Дефицитът, тоест годишната разлика между държавните разходи и приходите, се повиши от 3,0 % от БВП през 2024 г. до 3,5 % през 2025 г., а Комисията прогнозира 4,1 % през 2026 г. и 4,3 % през 2027 г. в своя пролетен пакет за Европейския семестър за 2026 г.. България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., посочва Евростат, а „Факти“ съобщи от Люксембург, че Комисията остава решена да продължи процедурата.

Дългът, натрупаният обем от предишни заеми, все още дава известен буфер на София. Публичният дълг расте, но остава далеч под референтното равнище на ЕС; натискът идва от текущия годишен дефицит. Изпълнителният заместник-председател на Комисията Валдис Домбровскис стесни и аргумента за отбраната: военните разходи за 2025 г. могат да бъдат отчетени по клаузата за изключение, която смекчава оценката при допълнителни разходи за отбрана, но отклонението през 2026 г. вече не се обяснява изцяло с тях, предаде БТА.

Бюджетната аритметика стига до София

Работното число вече е нетният разход. Това са финансираните от държавата разходи, след като се извадят елементи като европейските средства и част от временните разходи; Регламент (ЕС) 2024/1263 го превръща в основния измерител на разходната политика. Премиерът Гълъб Донев каза пред парламента, че Комисията е посочила намаление на нетните разходи с 0,5 % от БВП, и добави, че около 76 % от разходите отиват за заплати, социални плащания и пенсии, а около 24 % — за инвестиции, съобщи БТА.

Това разпределение е същината на спора. Когато 76 % от разходите са обвързани със заплати и социални плащания, икономии от администрацията сами по себе си не могат да решат проблема. София трябва да избира между по-бавен ръст на възнагражденията, промени в индексацията на пенсиите, по-добра събираемост на данъците, съкращения в обществените поръчки, отлагане на инвестиции, нов дълг или комбинация от тези мерки. Всеки вариант прехвърля сметката към различна група: държавни служители, пенсионери, доставчици, строителни фирми, данъкоплатци или бъдещи бюджети.

По-добрата събираемост е по-чистият път

Предпочитаният от Донев подход е държавата да събере повече приходи, без да вдига основните данъци. Той обеща мерки срещу сивата икономика, тоест бизнеса извън официалните отчети, и по-добра данъчна събираемост, като заяви, че основните данъци и осигуровките няма да се увеличават. В списъка му влизат още сливане на администрации, електронни услуги, лимити на разходите и инструменти за контрол върху заплатите, като повечето ефекти се очакват през 2027-2028 г., съобщи „Инвестор.бг“.

Този път облагодетелства изрядните фирми, защото конкурентите, които работят в брой и извън отчетите, губят част от ценовото си предимство. Административните икономии засягат друга група. Държавните служители може да се сблъскат с по-малко позиции или преструктурирани институции. Гражданите може да платят косвено, ако слетите услуги станат по-бавни или по-трудно достъпни.

Хърватия показва защо дигиталният данъчен контрол е привлекателен за правителствата. Нейната система за фискализация, тоест дигиталното отчитане на фактури и касови бележки, е обработила над 56 млн. електронни фактури от повече от 325 000 фирми, включително 96 000 малки данъкоплатци, които използват безплатно приложение, съобщи „Пословни“. Това подсказва, че България може да направи скритата активност видима, без да вдига данъчните ставки. Рискът е в дизайна: ако малките фирми понесат основната административна тежест, политическата цена бързо ще нарасне.

Пазарите на дълг следят сметката

Румъния показва по-твърдата страна на забавянето. „Термене“ съобщи за дефицит от 7,9 % през 2025 г. и публичен дълг от 59,3 % от БВП — комбинация, която може да повиши цената на финансиране, тоест лихвата, която инвеститорите искат, за да отпускат заеми. Малта показва обратния край на спектъра: процедурата беше прекратена, след като дефицитът трайно слезе под лимита, съобщи „Блууин“.

България има повече пространство от Румъния, защото дългът остава по-нисък. Но структурата на бюджета прави корекцията концентрирана и политически трудна. Следващият бюджет трябва да покаже колко ще дойде от по-добра събираемост, заплати, пенсионни формули, обществени поръчки, инвестиционен график или нов дълг. Процедурата при прекомерен дефицит прави аритметиката публична; София все още избира чии доходи, услуги или маржове ще поемат цената.