България пази Безмер от непотвърдена заплаха

България засили охраната на авиобаза „Безмер“, след като публикация на „Файненшъл таймс“, препечатана от няколко медии, съобщи, че свързани с Иран лица са обсъждали възможни удари срещу американски военни обекти в Югоизточна Европа („Старс енд страйпс“). Българските власти не са потвърдили такъв план. Генералният секретар на НАТО се обади на българския премиер, за да повтори ангажимента на алианса за колективна отбрана. В публичните данни обаче засега няма нито доказан ирански план за атака, нито ново оперативно решение на НАТО.

Както To Brief писа при първоначалното развитие на случая, реалната уязвимост е друга: Народното събрание разреши временно разполагане на американски самолети цистерни в „Безмер“ до октомври. Последвалото показва как съюзническата политика превръща непотвърдена заплаха в демонстрация на готовност.

Видими мерки, ниско оценен риск

Вътрешният министър Иван Демерджиев каза, че България е предприела изпреварващи мерки около „Безмер“, изчислени за „много по-високо ниво на заплаха“ от това, което службите реално отчитат (Investor). Министърът на отбраната Димитър Стоянов каза почти обратното: рискът е изключително нисък, няма пряка заплаха за България или за обектите, където са разположени американските самолети, а средата за сигурност не се е променила (Fakti, „Сега“). Документ на военното разузнаване според публикация на „24 часа“ подкрепял тази оценка („24 часа“). Нито една българска разузнавателна служба не е говорила публично. Не е публикувана и разсекретена оценка.

Разликата между видимите предпазни мерки и официалната оценка е същината на случая. България пази „Безмер“ от нещо, което собственото ѝ министерство на отбраната описва като пренебрежим риск.

Успокоение, не операция

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е казал на премиера Румен Радев, че съюзническите сили и средства са готови да реагират и да неутрализират всяка заплаха (БНР, Sofia Globe). Това има политическа тежест. Но не задейства нищо видимо в механизмите на алианса: няма консултации по член 4, при които всяка страна членка може да постави въпрос за сигурността си за общо обсъждане; няма заседание на Северноатлантическия съвет, основния политически орган за вземане на решения в НАТО; няма нова оперативна заповед.

Контрастът с други скорошни събития е ясен. След инцидентите в полското и румънското въздушно пространство дни по-рано НАТО публикува изрично съюзническо изявление и свика страните членки (НАТО). По българската линия, свързана с Иран, подобна стъпка не последва.

Гърция дава още един тест. Според гръцки медии Атина би разгледала възможна подкрепа за България със системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, но само ако София отправи официално искане и след одобрение от КИСЕА, гръцкия правителствен съвет по национална сигурност (Euronews Greece, Mediapool). България не е отправила такова искане. Гърция не е преместила батарея. Условната готовност позволява на Атина да се представи като фактор за сигурност по югоизточния фланг, без да отслабва собствената си позиция около Крит и Източното Средиземноморие.

Политиката се чете по-лесно от заплахата

Българското правителство може да изглежда бдително, без да потвърждава паническия разказ. НАТО получава възпиращ ефект от езика на солидарността, без политическата цена на формална стъпка. Опозиционната партия ГЕРБ настоя за привикване на иранския посланик и така посочи очевидна празнина: в първите реакции Министерството на външните работи нямаше официален коментар („24 часа“).

Румъния показва най-ясно как изглежда оперативната готовност на практика. Дни преди историята с „Безмер“ да излезе публично, Румъния засече въздушни цели край Измаил, изпрати публично предупреждение чрез системата РО-Алърт и вдигна изтребители Ф-16, след като един обект навлезе в румънското въздушно пространство (Agerpres). Последователността там е ясна: засичане, предупреждение, самолети във въздуха, последваща проверка. Епизодът с „Безмер“ засега е охрана на портала заради заплаха, която остава медийна публикация.

По-големият проблем на югоизточния фланг е капацитетът. Модернизацията на българската изтребителна авиация се отлага до 2030 г. (БНР), а видимият съюзнически отговор на непотвърдена заплаха беше телефонен разговор. Ако София иска обществото да чете случая „Безмер“ като подготовка, а не като политически театър, Министерството на отбраната и оперативните плановици на НАТО трябва да покажат какво би се променило, ако заплахата бъде потвърдена. Засега този отговор липсва.