България спира газови плащания за €512,000 дневно

„Булгаргаз“ е плащал на турската „Боташ“ около 1 млн. лв. на ден, или приблизително 512 000 евро, за капацитет в терминали и газопроводи, който в голяма степен не е използвал. Така държавната газова компания е натрупала дълг от 360 млн. долара, а при прекратяване на договора е била изправена пред потенциални неустойки от 3 млрд. лв. (БТА, EUAlive). Подписаното този месец 15-месечно замразяване спира изтичането на пари. Но България все още не е доказала, че може да превърне този капацитет в работещ бизнес.

Как кризисна сделка се превърна в дневен разход

Договорът е от януари 2023 г. Русия току-що беше спряла доставките на тръбен газ за България, а „Булгаргаз“ спешно търсеше алтернативи. Компанията резервира мащабен достъп до турски терминали за втечнен природен газ — съоръжения, в които доставеният с танкери газ се връща в газообразно състояние и влиза в газопреносната мрежа — както и до тръбите, които го пренасят до българската граница (EUAlive). Сделката е със срок до 2035 г. и с клаузи „вземи или плати“: таксите се дължат независимо дали реално минава газ.

Такъв модел има смисъл, ако има клиенти, които да запълнят тръбата. България нямаше такива. Купувачи по маршрута не бяха готови да поемат обемите, а регионален търговски хъб, през който свободният капацитет да се препродава, не съществуваше. Конкурентни маршрути през Гърция и Хърватия вече се бореха за същите клиенти. Дневните такси продължиха да текат и се натрупаха в дълга, който премиерът призна този месец.

При замразяването „Булгаргаз“ ще плаща само за капацитета, който реално използва, докато двете страни предоговарят условията (Investing.com, 3e-news). Фиксираното задължение става променлив разход. Това е реално финансово облекчение, но не заличава натрупания дълг и не доказва, че някой иска да резервира маршрута.

Гърция вече има това, което България обещава

Вицепремиерът Иво Христов твърди, че сделката все още може да се изплати, ако България се превърне в „енергиен портал“ за Източна Европа (БНР). Логиката е следната: втечнен газ влиза през Турция, преминава през България и продължава към Унгария или Румъния на доставна цена — крайната цена след терминални такси, преносни тарифи и търговски маржове — която е по-ниска от тази по конкурентните маршрути. Ако през системата минат достатъчно обеми при конкурентни тарифи, капацитетът може да се изплати. Проблемът е, че това търсене още трябва да бъде доказано.

Гърция вече прави същото, но с подписани договори. По гръцкия газов коридор север-юг енергийната компания „Метлен“ е резервирала 20 гигаватчаса дневен капацитет до 2031 г. (Euro2day). Първият дългосрочен търг за коридора е запълнил над 45 % от предложените експортни мощности, с ангажименти до 2040 г. (World Energy News). Има посочени купувачи, реални плащания и обявени такси. Българският маршрут през Турция засега няма нито едно от тези неща.

Данъкоплатецът стои в края на тръбата

И двете страни печелят от замразяването. „Булгаргаз“ получава 15 месеца, за да намери клиенти или да предоговори условията. „Боташ“ и Турция избягват съдебен спор и запазват разказа си за страната като регионален газов кръстопът (БНР).

Рискът остава за българските данъкоплатци. „Булгаргаз“ е държавна компания. Премиерът твърди, че уреждането на дълга от 360 млн. долара „няма да натовари“ България (БТА), но не е обяснил как държавно дружество поема загуба от такъв размер, без тя да бъде прехвърлена нататък. Ако фиксираните такси се върнат и предоговарянето се провали, загубите ще се появят през държавна подкрепа, по-високи регулирани цени на газа или отложени инвестиции. Механизмът е пряк: когато държавна компания не може да покрива разходите си, сметката в крайна сметка стига до публичните пари.

Регионални купувачи като Унгария печелят само ако предоговореният маршрут предлага по-евтин газ от вече наличните алтернативи. Интересът на Будапеща следва цената, не амбициите на София (24 часа). Междувременно гръцкият коридор продължава да се запълва. Всеки месец, в който България преструктурира договора си, е месец, в който конкурентите ѝ подписват реални сделки.

България купи 15 месеца. Сега дължи доказателство: подписано търсене при тарифа, която купувачите действително са готови да платят. Без това замразяването е отсрочка, не бизнес модел.