България трябва да свие дефицита до 2029 г.

До 2029 г. България трябва да свие бюджетния си дефицит почти наполовина. Съветът на ЕС постави страната в процедура при прекомерен дефицит — формалният корекционен режим за държави, които излизат извън общите фискални ограничения на съюза (БТА, Съвет). София трябва да представи до 15 октомври 2026 г. план за консолидация, тоест програма за свиване на дефицита чрез ограничаване на разходите, по-високи данъци или комбинация от двете. Целта е дефицитът да падне под 3 % от БВП до края на десетилетието. Решението ограничава свободата на българската бюджетна политика за следващите три години.

Процедурата не е глоба и не е наказание. Тя е наблюдаван корекционен път по член 126 от Договора за ЕС: Европейската комисия установява нарушението, Съветът го потвърждава, а държавата получава лимити за разходите и редовни проверки. За България, която прие еврото през януари 2026 г., по-късните етапи могат да включват и финансови санкции. Това дава на Брюксел реален лост за натиск.

Колко стегната става рамката

Планираният дефицит на България за 2026 г. е 5,4 % от БВП по европейската методология за сектор „държавно управление“, която включва централната власт, общините и социалноосигурителните фондове (БТА). Това е почти двойно над прага.

По реформираните фискални правила на ЕС Брюксел ще гледа основно колко бързо растат разходите, а не само крайното число за дефицита. Съветът е ограничил годишния ръст на нетните разходи до 4,2 % през 2026 г., 3,4 % през 2027 и 2028 г. и 3,2 % през 2029 г. (24 часа). Проверки ще има на всеки шест месеца (Диджи24). Ако Комисията прецени, че София не действа, Съветът може да затегне условията.

Кой плаща корекцията

Предложенията на финансовото министерство вече показват къде ще падне натискът. При доходите от труд: по-висок максимален осигурителен доход, тоест по-висок таван на дохода, върху който се начисляват осигуровки; държавни служители, които поемат част от собствените си осигуровки; и нова формула за минималната заплата. При потреблението: по-скъпи винетки и цигари. При доходите от капитал: увеличение на данъка върху дивидентите от 5 % на 10 % (Факти).

Нищо от това още не е закон. Но разпределителната логика вече се вижда. По-високите осигуровки намаляват нетната заплата и повишават цената на наемането. Винетките и акцизите върху тютюна тежат повече на домакинствата с по-ниски доходи, защото фиксираните разходи изяждат по-голям дял от по-малък бюджет. Удвояването на данъка върху дивидентите е единствената мярка, насочена към собствениците на капитал.

Независимият Фискален съвет предупреди, че проектът за 2026 г. разчита на дребни корекции в разходите и на дългово финансиране, а не на структурни икономии. Според прогнозата му публичният дълг ще достигне 51,1 млрд. евро, или 35,7 % от БВП, до края на 2028 г. (Факти). Това е далеч под референтните 60 % в ЕС, но посоката е трайно нагоре.

Румънското предупреждение

Румъния показва какво се случва, когато корекцията се отлага. Букурещ е в процедура при прекомерен дефицит от 2020 г., а срокът му вече е изместен до 2030 г. ЕЦБ отбелязва, че Румъния не се очаква да свали дефицита си под 3 % преди края на 2027 г. (ЕЦБ). Съветник на управителя на румънската централна банка предупреди, че дефицитът трябва да се намали доброволно, преди пазарите или институциите да наложат темпото. Само лихвените плащания вече били достигнали около 3 % от БВП (Аджерпрес).

В германското отразяване случаят с България се чете като стандартно прилагане на правилата след влизането в еврозоната, а не като специално отношение (ФАЦ). В паричен съюз България не може да възстановява конкурентоспособност чрез отслабване на валутата си. Затова тежестта на корекцията пада върху заплатите, данъците и публичните разходи.

Проверката идва на 15 октомври, когато София трябва да представи корекционния си план заедно с проектобюджета за 2027 г. Въпросът е дали правителството ще предложи трайни икономии, или поредни счетоводни ходове, които подобряват числата за една година за сметка на следващата. Пенсионерите, нископлатените работници, служителите в публичния сектор и малките фирми ще усетят таваните на разходите по различен начин. Докато тази разпределителна картина не стане ясна, процедурата е брюкселско число. В България тя е бюджет, с който някой трябва да живее.