Въглищното разделяне пази €400 million

Вицепремиерът Атанас Пеканов каза миналата седмица пред парламента, че България има 45 дни, за да приключи всички останали реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (Fakti). Най-голямата пречка е промяна в управлението на държавната енергетика: изваждането на две въглищни дружества от Българския енергиен холдинг. Ако това не стане, около 400 млн. евро европейско финансиране няма да бъдат платени.

Средствата идват от Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичната програма на ЕС, при която правителствата получават пари само след като докажат изпълнението на конкретни реформи (Европейска комисия, Регламент ЕС 2021/241). При неизпълнен ангажимент Европейската комисия може да намали или спре плащането. Последното искане на България е за близо 1,7 млрд. евро и трябва да бъде подадено до 31 август (БТА). Брюксел вече показа как прилага правилата: при четвъртото искане на България за 1,1 млрд. евро Комисията отчете изпълнение на 23 от 26 етапни цели и задържа част от парите за останалите (Mirage News).

Защо разделянето на холдинга има значение

Самата реформа звучи административно: „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ трябва да бъдат отделени от Българския енергиен холдинг, познат като БЕХ. Енергийният министър Ива Петрова потвърди, че това е обвързващ ангажимент по плана и не може да бъде отменен (БТА).

Причината Брюксел да настоява за отделянето е ясна. В рамките на БЕХ печеливши дейности като търговията с газ и електроразпределителните мрежи на практика поемат загубите на въглищните дружества. Това кръстосано субсидиране скрива реалната цена на поддържането на въглищната енергетика. Когато дружествата излязат на самостоятелни баланси, всяка загуба ще стане видима и правителството ще трябва открито да решава колко публични пари е готово да харчи (Mirage News). Ако въглищата се нуждаят от субсидия, тя трябва да се вижда в бюджета, а не да остава скрита в корпоративна структура.

От бюджета до заплатите

Ако последното плащане към България се забави, първият удар ще бъде върху държавния бюджет. Пеканов описа предишния транш като критичен за публичните финанси; под половината от средствата по плана реално били достигнали до крайните получатели (Fakti). Забавянето би принудило София да поеме повече дълг, да намали други разходи или да забави плащания към изпълнители, които вече чакат.

Натискът е още по-пряк във въглищния регион. Петрова съобщи, че само за един месец „Мини Марица-изток“ са имали нужда от около 50 млн. евро за заплати и текущи разходи, при ръст на разходите за труд от около 8 % и на външните услуги от приблизително 12 % (БТА). Дружеството не може само да покрие фонд „Работна заплата“. Разликата се поема от държавата. Ако европейските средства бъдат блокирани, тази разлика ще стане по-трудна за финансиране.

Петрова обеща, че няма да има закриване на предприятия и масови съкращения (Nova). Предлаганият път е косвен: около 500 млн. евро от Фонда за справедлив преход на ЕС могат да бъдат насочени към рекултивация на земи, индустриални зони и нови работодатели в региона. Пеканов каза пред парламента, че парите не могат да отиват директно към двете въглищни дружества, макар те да могат да работят като подизпълнители. За работниците в „Марица-изток“ това е съществена разлика: преходните средства могат да възстановяват терени и да строят пътища, но не гарантират следващата заплата.

България не е единствената държава, която работи под натиск от сроковете. Румъния рискува да загуби над 4,5 млрд. евро, ако не приеме шест реформаторски закона преди сходен краен срок (Digi24). С наближаването на края на Механизма за възстановяване и устойчивост през 2026 г. всяка недовършена реформа вече има бюджетна цена (Регламент ЕС 2021/241). Българският случай обаче е по-остър. Спорният ангажимент не е забавена обществена поръчка, а промяна в управлението на сектор с активна политическа съпротива и регион, в който държавата вече покрива заплати.

Механизмът за възстановяване и устойчивост работи точно както е замислен. За държавите, които са подписали реформи и после са ги отлагали, именно това е проблемът.