България отказа общия фронт срещу Русия

Седем лидери от Източна и Северна Европа подписаха на 25 юни декларацията от Гданск, в която определят Русия като най-сериозната пряка и дългосрочна заплаха за сигурността си. България отказа да се присъедини (PISM). Този отказ има значение, защото страната е едновременно член на ЕС и НАТО на Черно море, близо до войната на Русия срещу Украйна. Той не блокира военен план или европейски санкции. Но наруши образа на единен източен фланг седмици преди срещата на НАТО в Анкара и постави важен за останалата част от Европа въпрос: къде свършва политическият сигнал и къде започва формалното вземане на решения?

Група, която не може да задължава

Форматът от Гданск не е колективно действие на НАТО. Това е доброволна група държави, която се опитва да тласне и Брюксел, и алианса към по-твърда линия спрямо Русия. Полша, Естония, Латвия, Литва, Швеция, Финландия и Румъния подписаха декларацията заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс (PISM, Euronews).

Полският институт за международни отношения изрично различава тази платформа от по-стария формат „Букурещка деветка“ — по-широка група от източни членки на НАТО, в която влизат и държави с по-двусмислени позиции към Русия, включително България. Групата от Гданск съществува именно защото Б9 не успя да поддържа обща оценка за заплахата.

Европейската политика работи на няколко равнища. Решенията в НАТО изискват консенсус между всички съюзници. Санкциите на ЕС се приемат с единодушие в Съвета, където всяка държава членка има право на вето. Но по-малки коалиции често се формират предварително, за да зададат рамката на заплахата и политическия дневен ред, преди формалните институции да действат (NATO, Council of the EU). Гданск е точно такова трето, неформално равнище. Силата му е в политическия натиск, не в правната власт.

Отказът отслабва сигнала, не командната верига

Позицията на България не отменя договорно задължение или мярка на ЕС. Гаранцията за взаимна отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор остава в сила. Германия и Нидерландия отделно поемаха нова командна роля за Естония и Латвия преди срещата в Анкара, което показва, че изпълнимите военни договорености продължават независимо от това кой е подписал регионална декларация (DW).

Цената е политическа. За балтийските столици назоваването на Русия не е реторично упражнение. Външният министър на Естония предупреди срещу споразумение, което би оставило изложени държави на условията на Москва (ERR). Когато съюзник на Черно море отказва да назове същата заплаха, противниците могат да го прочетат като знак, че политическата воля по фланга е неравномерна. Това се случва в момент, когато лидери в НАТО признават опасения, че при руска атака вече не могат сигурно да разчитат на подкрепа от САЩ (The Guardian).

Румънското отразяване постави българската позиция в рамката на аргумента на президента Румен Радев за националния интерес, а не като криза на доверието (Digi24). Това е важно: Букурещ не третира София като враждебна, а като ненадеждна в езика за заплахата.

Будапеща намира прикритие в София

Унгарските проправителствени медии бързо включиха българския отказ във вътрешния си разказ. „Мандинер“ го представи като доказателство, че след промяната в позицията на Виктор Орбан друга държава е заела ролята на изключение, с аргумента, че ветото не е унгарска специалност (Mandiner). „Портфолио“ съобщи, че Будапеща неочаквано е позволила напредък по отварянето на нов клъстер от преговорите за членство на Украйна в ЕС, докато България отделно е поискала да бъде премахнат текст, който призовава за отваряне на следващи глави (Portfolio). България е полезна за Будапеща точно защото позволява на Унгария да изглежда по-кооперативна в сравнение.

Формалният тест предстои

Истинският въпрос е дали България ще пренесе позицията си от Гданск в залите, където консенсусът е задължителен. Съюзниците все още уточняваха общия език за Русия в декларацията от срещата в Анкара, която трябва да бъде одобрена от всички членове на НАТО (European Pravda). Ако София блокира този език, това вече ще бъде проблем на консенсуса. Ако блокира формулировки в Съвета на ЕС при следващия санкционен пакет, това ще бъде вето.

Дотогава българският отказ стои в пространството между несъгласието и препятстването. Коалицията може да се обедини около езика за заплахата по-бързо, отколкото може да докаже, че всяка изложена държава ще го пренесе във формалните решения.