Дефицит от 5.7% задейства процедура на ЕС

България е в еврозоната от януари. Шест месеца по-късно правителството публикува проектобюджет за 2026 г. с консолидиран дефицит от 5,7 % от БВП (БНР, „Форбс България“). Таванът в ЕС е 3 %. Европейската комисия вече предприе стъпки за откриване на процедура при прекомерен дефицит — формалният механизъм, който се задейства, когато публичните финанси на една държава трайно излязат извън допустимите граници (Европейска комисия). За държава, която покри тестовете за еврото и чрез еднократни счетоводни решения, първият бюджет под новата валута показва какво са прикривали тези решения.

Парите, които вече бяха похарчени

България се класира за еврозоната отчасти чрез законни, но временни мерки: по-ранно събиране на банкови данъци и изтегляне напред на дивиденти от държавни предприятия. Така стотици милиони евро бъдещи приходи бяха преместени в годината на влизането. Тези пари дойдоха веднъж. Сега ги няма, а дефицитът показва трайна разлика между това, което държавата събира, и това, което харчи.

Проектът, публикуван на 24 юни, предвижда разходи от 45,3 % от БВП при приходи от 39,9 %. Финансовият министър Гълъб Донев обещава поетапно свиване: дефицит от 3,8 % през 2027 г. и 3,0 % през 2028 г. (БТА). По собствената методология на ЕС за сектор „Държавно управление“ обаче дефицитът остава над 3 % до 2028 г. включително (Европейска комисия).

Комисарят Валдис Домбровскис потвърди, че процедурата ще бъде внесена за формално гласуване от финансовите министри на ЕС („Факти“). Оттам започват задължителни препоръки и редовно наблюдение. Ако България не покаже напредък, фискалните правила на ЕС позволяват ескалация до финансови санкции (Регламент (ЕС) 2024/1263).

Брюксел вече следи разходите, не само крайното число

По реформираната фискална рамка, действаща от 2024 г., правителството не може просто да обещае по-нисък дефицит. Брюксел определя таван за това колко бързо могат да растат национално финансираните разходи, като изключва лихвените плащания и цикличните колебания (Регламент (ЕС) 2024/1263). Целта е да се следят разходите, които правителствата реално контролират, а не само крайният дефицит, който може да се движи от растежа и счетоводните ефекти.

Бюджетът на София смесва нови приходи и ограничаване на разходи: 10 % данък върху печалбите от хазарт, 30 % по-скъпи винетки, по-висок осигурителен таван и нови лични вноски за държавните служители („Форбс България“). Ограниченията върху автоматичните увеличения на заплатите в публичния сектор се очаква да спестят над 560 млн. евро („Сега“). Синдикатите вече се противопоставят. Но тези мерки са в размер на стотици милиони при дефицитна дупка над 7,2 млрд. евро („Инвестор“). Само с приходи този бюджет не се затваря.

Кой поема цената

Тежестта пада върху ясно разпознаваеми групи. Държавните служители ще плащат нови вноски. Хората с по-високи доходи ще бъдат засегнати от по-високия осигурителен таван. Шофьорите ще плащат по-скъпи пътни такси. Печелившите от хазарт ще бъдат обложени с нов данък. Най-големият синдикат в страната, КНСБ, заяви, че заплатите и пенсиите не са причинили дефицита и не трябва да носят корекцията (БТА). Самите бюджетни числа подкрепят този аргумент: разликата между 45,3 % разходи и 39,9 % приходи не се е отворила заради последните увеличения на възнагражденията.

София има едно реално предимство: публичният дълг е около 30,1 % от БВП, далеч под референтната стойност на ЕС от 60 % („Факти“, „Инвестор“). Това е дефицит, движен от разходите, не дългова криза. Румъния показва накъде води изпускането на контрола: дефицит от 9,3 % през 2024 г., много по-висок дълг и корекционна траектория, която вече се простира до 2030 г. (Евростат).

Формалното решение на Съвета се очаква в рамките на седмици. София вече е записала път за корекция. Сега трябва да събере приходите, да задържи разходите и да покаже, че връщането към 3 % през 2028 г. почива на нещо по-трайно от еднократните решения, с които България влезе в еврозоната.