Оръжейният износ към Украйна стигна €156 млн.

"title": "Българският оръжеен износ за Украйна достигна 156 млн. евро", "dek": "Министерството на икономиката отчита дванадесеткратно увеличение на продажбите на оръжие и боеприпаси за Киев до 156,4 млн. евро през 2024 г. Въпреки политическите колебания в София българската индустриална база остава важен доставчик на боеприпаси по съветски стандарт. Ръстът показва и траен проблем с прозрачността: националните лицензионни режими работят с ограничен контрол от Европейската комисия и без централизирано проследяване на ниво ЕС.", "story_glance_bullets": [ "Българският оръжеен износ за Украйна е нараснал дванадесет пъти до 156,4 млн. евро през 2024 г.", "София остава важен източник на боеприпаси по съветски стандарт, които западните производители трудно произвеждат в нужния мащаб", "Частни договори и посредници позволяват доставките да продължат въпреки политическата предпазливост на българското правителство", "Сегашното наблюдение в ЕС не разполага със система в реално време за проследяване на националните лицензи и доставки на оръжие", "Липсата на пълна отчетност скрива реалния мащаб на европейската военна подкрепа, която минава през частни канали" ] } }

По данни на Министерството на икономиката, цитирани от БГНЕС, българският износ на оръжие и боеприпаси за Украйна е нараснал дванадесет пъти през 2024 г. и е достигнал 156,4 млн. евро. Извън България числото почти не получи внимание. Разликата между такъв ръст и слабата публичност около него показва по-дълбок проблем: европейските вериги за военно снабдяване минават през национални лицензионни служби и частни договори, а не през система, която гражданите могат да проследят.

Двусмислена политика, работещи заводи

През голяма част от пълномащабната война България изглеждаше политически неуверена по темата Украйна. Коалиционните конфликти често се въртяха около отношението към Русия, а публичната позиция на София никога не приличаше на фронтовата реторика на Полша или балтийските държави.

Практическата картина обаче е различна. Ройтерс съобщи в началото на 2023 г., че България тихо се е превърнала във важен доставчик на боеприпаси по съветски калибри и дизел. Разследване на Политико оцени ранния български принос на около една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси и до 40 % от дизела. Юрактив и Инвестигáце описаха същия модел: частни производители, посредници и политически удобни канали, които вършат онова, което срещите на върха не показват.

Ако данните за 2024 г. се потвърдят, тези канали не са били затворени, а са разширили мащаба си. Държава, която на европейските форуми изглежда предпазлива, може едновременно с това да бъде част от снабдителната верига, от която Украйна зависи. Политическите послания и реалното движение на продукция от заводите вървят по различни линии.

Какво Брюксел вижда и какво не вижда

Оръжейният износ в Европа започва като национално решение. Общата позиция на ЕС за износа на оръжие задава общи критерии кога едно правителство трябва да одобри или откаже продажба. Но лицензът се издава от компетентния орган на съответната държава. Документа подписва българското Министерство на икономиката, не Европейската комисия.

Инструментите на ЕС действат на друго равнище. Европейският механизъм за подкрепа на мира е извънбюджетен фонд, който възстановява средства на правителствата за дарена военна техника за Украйна. Актът в подкрепа на производството на боеприпаси субсидира производствен капацитет. Нито един от двата инструмента не създава жив регистър на конкретните доставки през границите.

Държавите подават данни към годишната система на Съвета за отчитане на оръжейния износ, но това става със закъснение. Докладите обхващат издадени лицензи и откази, не доставки в реално време. Няма база данни на ЕС, която да показва дали сумата от 156,4 млн. евро означава одобрени лицензи, реално изнесени стоки, митническа стойност или доставки, възстановени през Европейския механизъм за подкрепа на мира.

Защо калибърът е по-важен от общата сума

На фона на общата европейска подкрепа за Украйна българското число не изглежда голямо. Само Украинският фонд за помощ от 5 млрд. евро в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира го надхвърля многократно.

Но боеприпасите са въпрос на съвместимост, не само на разход. Украйна все още използва калибри по съветски стандарт, които много западни заводи не могат да произвеждат в достатъчен мащаб. Източноевропейските производители, наследили тази индустриална база, могат да доставят снаряди, които влизат в употреба веднага. България отговаря на профила на доставчик, нужен на тези снабдителни мрежи, макар че това проучване не откри доказателство, което да свързва сумата за 2024 г. с конкретна координирана покупка.

Снаряд, продаден по търговски договор, може да има същата военна стойност като дарен снаряд. Разликата е, че първият може изобщо да не се появи в публичната отчетност за европейската подкрепа.

Основният документ на министерството не е публикуван. Без него сумата от 156,4 млн. евро не може да бъде разбита по вид продукция, калибър, дата на доставка или краен получател. Не е ясно и дали износът е отишъл директно за Украйна, минал е през посредници или частично е бил възстановен чрез инструменти на ЕС.

Българският случай показва по-широка европейска празнина. От 2022 г. насам държавите членки изградиха нови финансови инструменти, индустриални субсидии и коалиции за обществени поръчки. Те обаче не изградиха прозрачна система, която да позволява на гражданите да видят кой какво е доставил, през кой правен канал и под чия политическа отговорност. Боеприпасите стигат до фронта. Следата за това кой ги е изпратил остава разпръсната из 27 национални архива.