България иска НАТО да пази корабите

Bulgaria seeks protection for its coast; merchant ships face danger farther out.
Композиция на изображението · tobriefСлед като дронове поразиха търговски кораби край бреговете ѝ, България поиска от съюзниците в НАТО изтребители, ракети земя–въздух, системи за борба с дронове, патрулни самолети и видимо съюзническо присъствие в териториалните си води (БТА, Ройтерс). Корабът, поразен най-близо до България, е бил ударен извън тези води. Публичното искане не уточнява кой би защитавал плавателните съдове там (Министерство на транспорта на България). Посланиците на НАТО ще обсъдят искането следващата седмица, но решение още няма (Ройтерс).
На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че е изпратил писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте и до върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа Алексъс Гринкевич с искане за „целия наличен спектър“ от подкрепа (Радио България). Той не посочи вид самолет, численост на силите, база или срок. Стоянов призна и че ресурсите на съюзниците са ограничени, а Румъния и балтийските държави също се нуждаят от тях.
Къде минава границата в морето
На 13 октомври три дрона удариха плаващия под малтийски флаг Chelsea 3 на около 17–18 морски мили източно от Бяла. И 15-членният екипаж беше спасен (Министерство на транспорта на България). Мястото е отвъд териториалното море на България, в зона, където страната има икономически права, но не и пълен суверенитет. Изтребителите, ракетните батареи и съюзническите кораби в териториалните води биха защитавали крайбрежието и пристанищата. Сами по себе си те няма да покрият мястото, където е бил ударен Chelsea 3.
Щетите не се ограничиха до този кораб. Втори плавателен съд, HS Dignity, потъна край България, а издирването на 11-те изчезнали моряци приключи на 14 октомври (АП). Румъния също понесе загуби. На 15 октомври танкерът Wine Trader се запали край Сулина, а седем моряци бяха обявени за изчезнали (Румънска морска администрация). Това е част от по-широката вълна от нападения, за която писахме по-рано (To Brief).
Официално не е доказано кой е изстрелял дроновете. Премиерът Румен Радев казва, че моделът на ударите насочва към Москва, но България не може да докаже това. Румънският външен министър Оана Цою обвини директно Русия (АГЕРПРЕС), докато президентът Никушор Дан заяви, че Румъния не може технически да установи откъде са дошли дроновете (Хотнюз).
Защо София разчита на чужди изтребители
България вече разполага с нови изтребители, но все още не може да ги използва в бойни действия. Самолетите Ф-16 са пристигнали, но на 16 октомври командирът на Военновъздушните сили съобщи, че още не са включени в бойно дежурство (БТА). Министерството на отбраната посочва 2027 г. като срок за това (Министерство на отбраната на България).
Средствата от ЕС са осигурени, но няма да решат непосредствената нужда. Европейската комисия преведе на България авансово 489,3 млн. евро по заеми за около 3,3 млрд. евро по SAFE — схемата на ЕС за кредитиране на покупки за отбрана (Европейска комисия). Заемите могат да финансират договори, но няма да осигурят самолети над Черно море още този месец.
Какво може да реши срещата следващата седмица
Посланиците ще заседават в Северноатлантическия съвет — най-висшия политически орган на НАТО, който взема решения с консенсус. Така всяка страна членка може да спре решение (НАТО). Ако съюзниците се споразумеят, НАТО ще поеме ангажимент за реакция, но това не означава автоматично, че ще предостави техника. Алиансът разполага със съвсем малко собствени изтребители. Отделните правителства трябва да предложат самолети и ракетни батареи, затова на практика решението е в ръцете на столиците, които имат свободна техника.
Защитата на кораби в открито море е по-трудна задача. Анонимен източник от румънските отбранителни среди е казал пред АП, че румънските военни кораби нямали противовъздушната защита, нужна за ескортиране на търговски плавателни съдове при заплаха от дронове (АП). Патрулните самолети биха дали на България по-добра видимост над морето. В оповестеното искане не се казва дали някой ще ескортира или защитава кораби там.
Рискът засяга и други държави. Chelsea 3 плаваше под малтийски флаг, екипажът му включваше украински и азербайджански моряци, а крайната му дестинация беше Молдова. През юли около 80 % от украинския износ на зърно и маслодайни култури е преминал през Черно море (Европейска комисия). Ако корабособствениците и екипажите започнат да смятат маршрута за опасен, това ще засегне приходите на Киев от износ, както и работата на българските пристанища.
България иска съюзниците да запълнят празнина, която собствените ѝ изтребители няма да покрият преди 2027 г. (Министерство на отбраната на България). Следващата седмица посланиците могат да се договорят НАТО да реагира, но националните правителства ще решат какво действително ще бъде изпратено по въздух и море. Искането обхваща въздушното пространство на България, крайбрежието ѝ и териториалното море. София и правителствата, готови да предоставят техника, все още трябва да кажат дали някой ще защитава търговските кораби в района, където беше ударен Chelsea 3.
Details about this article
- Model:
- claude-opus-5-5
- Generated:
- 10/17/2026, 1:32:51 AM
- Pipeline run:
- eu_pipeline_20261017_005006
- Watermark:
- SynthID (Google's invisible watermark)
- Human review:
- None before publication